По принцип избягваме да почиваме на море през лятото. Много народ, жега, скъпотия и т.н. Краят на септември е точно моето време за почивка – освен, че е спокойно, ходим на такива места, на които през това време със сигурност е по-топло, отколкото в България и по този начин си удължаваме с две седмици лятото :-). Но тази година се очертаваше да минем без море, тъй като за септември сме предвидили круиз и на мен изведнъж, в началото на юли, толкова много ми се приходи някъде на море, че нямаше значение къде! Ама, ако може и да е не е много скъпо, защото това пътуване като цяло си беше извън всичките ни планове… И ей тъй на, изведнъж, ми изпадна една супер изгодна оферта от сайтовете за колективно пазаруване, на първият ръкав на Халкидики – Касандра (даже с включен транспорт). Разгледахме с Google earth мястото, проверихме хотела дали става в Tripadvisor, платихме офертата и след два дни вече пътувахме към Пефкохори. Нямахме кой знае какви очаквания, нито пък бях проучвала къде да ходим наоколо – бяхме решили да прекараме една нетипична за нас почивка – в лежане на плажа.
Към обяд пристигнахме, хотелът не беше лош, имаше някои забележки, но за парите, които бяхме платили (330 лева на човек със закуска и вечеря за 7 дни) – ставаше.
А това, което най-много ми хареса е разкошната палма до басейна.
Естествено веднага тръгнахме към градския плаж. На една тясна плажна ивица бяха разположени чадър до чадър, хавлия до хавлия, човек до човек, във водата гмеч – с две думи най-големият ми кошмар за плаж на яве :-)!
Поседяхме около час и решихме, че така не може и тръгнахме да търсим по-спокойно място към края на града. И наистина, на около 200 метра по-нагоре, нещата бяха коренно различни. Решихме, че на другия ден ще вървим, ако трябва километър, два, но ще си намерим усамотено място. Проблемът беше, че нямахме чадър, а жегата беше просто убийствена и ако искаме да сме цял ден на плажа, ще трябва да си търсим място с естествена сянка. За наш късмет, си намерихме наистина такова място, под сянката на бор и колкото и странно да звучи, всеки ден вървяхме по 2 километра по пясъка за да стигнем до там, но това дърво наистина ни спасяваше :-)!
А иначе водата беше много чиста и морето почти всички дни беше много спокойно…
Отсреща се вижда Ситония
Селцето не беше нищо особено.
Крайбрежната алея, пълна със сергии и заведения…
За това пък залезите бяха страхотни!
Туристическата част
Центъра на селото
Сиртаки на малкото площадче 🙂
И така неусетно изминаха 7-те почивни дни, честно казано, ако бяха повече дните, сигурно щеше да ни втръсне. Не че беше лошо, но ако това беше единствената ми почивка за годината, определено не бих избрала това място!
