Какъв е смисълът на живота? 2
14 Февруари 2009 / 22:23 | Автор: philosophy |
| Категория:
Наука
| Рубрики:
Философски опити
На 19 януари попитах читателите на Philosophy “Какъв е смисълът на живота: Да си имаш детенце и да си дадеш целия живот в мисли за него, та и то да направи същото или да оставиш поне един текст, който след 100 години да бъде изучаван в учебниците”.
Ето какво отговориха те, като съм спестила отношението на отговорилите към мен (можете да видите коментарите в оригинал под статията):
Epiqe: Освен да си имаш една детска градина и да правиш възможно най-малко компромиси със съвеста си, не виждам много по-същесвени неща.
Kjelqzkov: Разсъждение на Александра Карамихалева за общото между снежния човек и огъня: Има една приказка на Джани Родари за снежния човек и кучето. Децата направили снежен човек на двора. Той си говорел с вързаното там куче за това, че няма по-голямо щастие в живота от силния студ. Но когато се свечерило, видял през прозореца запалената в къщата камина и усетил в себе си нещо странно: закопнял да бъде вътре и да се сгуши до огъня. Снежният човек все повтарял, че иска да бъде при камината, че само тогава ще намери покой, а кучето го слушало и мислело, че новият му приятел полудява. Дошла пролетта. Снежният човек се разтопил. Оказало се, че децата са сложили в него лопатката за пепел от камината. Тази лопатка, скрита във вътрешността му, така непреодолимо влечала човека от сняг към огъня на камината, че дори и най-суровият студ не му носел радост. Говорим за цел, говорим за смисъл, за себереализация. Отговорът е в онова, което носим в себе си и ни определя, което е същността ни и крайната цел на живота ни: Божият образ и подобие. Него трябва да разкриваме, него трябва да развиваме и оделотворяваме, да следваме високото си назначение, да се богоуподобяваме. Божията искрица в нас винаги ще ни напомня кои сме всъщност, ще тегне към Небето и не ще ни дава покой, докато не се сгушим до своя Създател. „Неспокойно е сърцето ни, докато не си почине в Тебе, Господи“ – казва блаж. Августин. Разбира се, винаги ще се намерят хора като онова куче, вързани и ограничени от веригата на своите страсти и суетни стремежи, които ще ни възразяват, че е лудост да копнеем по Бога, вместо да си „живеем живота“, ще ни убеждават, че вярата ще ни ограничи, ще ни обезличи, ще ни ограби… Но техните разбирания се определят от дължината на веригата, към която са привързани. За хората, които живеят без Бога, по свое усмотрение, животът е непонятен, безсмислен, случаен. Защото дотолкова сме щастливи и удовлетворени, дотолкова животът ни има смисъл, доколкото сме Божии, доколкото напредваме по пътя към богоуподобяване.
Анонимен: Вече почти 100 години четем „Андрешко“. И в учебниците го има. И колкото повече го четем – толкова по-противен ни става. Детенцето е за предпочитане.
Valensia: И аз мисля, че смисълът на живота са децата ни
Анонимен: Човечеството е доказало само едно нещо абсолютно, че животът няма смисъл (Л.Толстой)
UFO: Това е някакъв безкраен въпрос, на който простосмъртните едва ли ще си отговорим категорично някога… Безкрайно философски, отвлечен, абстрактен… За това може да се говори с месеци, без нищо да се каже или рабере… Колко са го правили…Всичко ли трябва да има някакъв супер смиъл, всъщност? Смятам, че ако няма смисъл, това не значи че не си струва човек да поживее известно време. Може би живеенето е смисъла на живота…ей така – да си поживееш. Много як смисъл. Много-по смислено от това да станеш някакъв – известен, PR, писател, шеф. Защото, ако можеш да живееш, можеш да си, който си…не задъ;жително еди какъв си. Смятам, че да родиш дете е около десет хиляди трилиона по-смислено от това да те запомни тълпата, неосъзнаващи защо са на този свят екземпляри, едни и същи векове наред, като нас и тези преди, живущи в този, така или иначе, преходен свят…за по средно 50 – 70 години…да те споменават в разговори за искуството, докато се водят войни с роботи и ядрени глави…По-добре да те обича някой, наистина. 🙂
Анонимен: Ами, много е просто… всеки със своето призвание и предназначение в живота. Някои трябва да раждат и деца, за да може тези деца след 100 години да четат дивотиите, дето са ги писали такива като теб, например… и да се смеят, защото иначе трябва наистина да приемен това, което е казал Толстой…че животът няма смисъл…и в този смисъл и философията също!
Анонимен: Смисълът е в работите, дето ги правим без да „мислим“, ей тъй, от любов и без ръце… Нали знаеш поговорката: „Една патка мислила, мислила и умряла…“ За удобство в думата „патка“ а-то може да се замени с „у“.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
1
2
Следваща страница
