Безсмъртните пиеси „Хамлет”, „Отело”, „Крал Лир” и „Макбет” на изключителния драматург и поет Уилям Шекспир излизат в ново и обединено издание, озаглавено „Великите трагедии” (ИК „Изток-Запад”), като всяко от произведенията, включени в книгата, е с изцяло нов превод по оригиналния текст, дело на видния български филолог и автор проф. Александър Шурбанов. Книгата ще бъде представена в понеделник, 26 ноември, в камерната зала на Народния театър в18.30 часа
Великите трагедии излиза от печат в синхрон с актуалната постановка Хамлет, поставена в Народния театър от акламирания български режисьор Явор Гърдев. Представлението на Гърдев, получило единодушни възторзи и похвали от медиите, критиците и публиката, следва именно новия превод на проф. Шурбанов, като демонстрира нагледно колко ярък и артикулиран е новият вариант на класическия Шекспиров текст.
На събитието се очаква да присъстват проф. Георги Каприев, проф. Евгения Панчева, актьорите Татяна Лолова, Милен Миланов, Явор Бахаров и Леонид Йовчев, а също и художникът Петър Станимиров, отговорен за художественото оформление на Великите трагедии, както и самият проф. Шурбанов заедно с екипа на издателството. Гърдев също е потвърдил присъствието си на събитието.
Легендарният английски драматург и поет Уилям Шекспир, заслужено смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история, е явление, което и до днес оказва сериозно влияние върху културологичните, а дори и върху глобалните исторически и творчески процеси. Оцелелите произведения на Шекспир са близо 40 пиеси и над 150 сонета, а четирите му велики трагедии – „Крал Лир“, „Отело“, „Макбет“ и „Хамлет“ – вече могат да бъдат четени в общо издание. „Великите трагедии” обединява тези епохални ренесансови творби с изцяло нов превод, дело на видния български учен, писател, автор, преводач, доктор на филологическите науки и професор по английска литература Александър Шурбанов.
„Изключителността на Шекспировия гений не подлежи на съмнение”, пише в увода към „Великите трагедии” проф. Шурбанов. „Тя надживя и хулите на Волтер, и упреците на Толстой, и несъгласията на по-незначителните критици-иконоборци, докато камъните от прашките на отрицателите един по един се върнаха върху собствените им глави. Обявен още от прозорливите си съвременници за автор, който принадлежи не на една епоха, а на всички времена – определение на скъпия на похвали Бен Джонсън, – през последните две столетия от Романтизма насам Шекспир все повече се утвърждава като върховна изява на човешкия дух.” Разбира се, този човешки дух е мотивът, който днес е по-скъп и нужен от всякога, което пък прави появата на книгата толкова важна и събитийна. Нещо повече: самият проф. Шурбанов определя „Великите трагедии” като най-амбициозния труд на своя живот, влагайки в него не само филологическите си познания и опит, но и прекрасно развития си поетически усет и талант. Ейвънският бард, както мнозина наричат Шекспир, съвсем основателно се счита за несравнимо преводаческо предизвикателство; да се адаптират тези произведения би било плашещо начинание за всеки истински поет. Това, което е успял да постигне Шурбанов обаче, достойно представя английския класик по съвсем нов, извънредно точен, дори неочакван начин, който буди едновременно вдъхновение и възхищение.
Към статията няма коментари. Напишете първия.
