Със социолога ИВО ХРИСТОВ и журналиста ИВО ХРИСТОВ разговаря Мила Гешакова:
Социологът Иво Христов (вляво на снимката) е роден през 1966 г. в Киев. Завършил е право в СУ през 1991 г., където преподава и досега.
От 2009 г. ръководи Катедрата по приложна и институционална социология в Пловдивския университет. Написал е три монографии и е сред авторите на 700-страничната студия “Мрежите на прехода.
Какво всъщност се случи в България след 1989 г.”, както и на монографията “Черните дупки на българската енергетика”.
Журналистът Иво Христов е роден през 1970 г. в Истанбул. Средното си образование е завършил в Брюксел, а висшето си юридическо – в СУ.
Преводач на френска литература (Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Андре Жид, Филип Джиан), фотограф, автор в сп. L’EUROPEO l Създател е на ФБ групата “Солидарна България”
– На кои от социологическите проучвания вярвате – на тези с 4-5% дистанция между ГЕРБ и БСП или на онова, в което резултатът е 2:1 в полза на ГЕРБ?
Иво Христов, журналист: Вярвам на интуицията си повече, отколкото на проучванията. Според мен, противно на всякаква логика, ГЕРБ ще спечели на 12 май. С тези предсрочни избори олигархията постави обществото в изкуствена засада. Новите играчи се оказаха извън играта поради липса на време, пари и структури. А сглупилите да се явят под различни байраци и с наемни регистрации ще пропилеят стартовия си капитал от доверие.
Иво Христов, социолог: Държа да подчертая, че съществува сериозна разлика между социология и демоскопия. Изследването, заради което избухнаха скандалите, го виждам по-скоро като артилерийска подготовка за легитимиране на бъдещи резултати, не като обективна снимка на моментно състояние на електоралните нагласи.
– Не е ли аномалия, че оставката на правителството след кървавите протести вдига рейтинга на ГЕРБ?
И. Х., социолог: Не споделям широко разпространеното захаросано мнение за т.нар. събуждане и революционно надигане на българина, който лелеел преразглеждане на резултатите от прехода и другата политическа и медийна чалга. За мен това бе отработен ход, димна завеса за тактическото отстъпление на ГЕРБ по ленинската рецепта: „Крачка назад, две напред“. В този смисъл оставката на Борисов си свърши работата и ГЕРБ ще спечели изборите, но едва ли ще управлява самостоятелно. Обаче ще остане фактор в нещото, наречено кой знае защо българска политическа система. – Какви са сценариите за след изборите?
И. Х., журналист: Зорлем ще бъде съставено правителство. То има два хода: полезен и инатлив. При полезния, ако старите партократи имат разум и желание да останат в играта, трябва да излязат с декларация, че самоограничават мандата си до 6 месеца.
Колкото да демократизират изборния кодекс, за да се даде възможност на гражданската енергия да се структурира и да влезе в политиката на следващ предсрочен вот. Партократите обаче ще тръгнат да се окопават.
След бурята най-вероятно ще търсят промяна в закона, която да им позволи да посегнат на финансирането за партиите, спечелили над 1% на парламентарни избори. Т.е ще резнат крилата на онези, които си мислят, че ще се домогнат до финансиране, а това са покълнеците на нови партии.
Онова, което спаси партократите този път, е, че гневът изпревари осъзнаването. Каруцата бе поставена пред коня: излязохме за сметките, но заговорихме за нова конституция.
Олигархията успя да разрои бунтарите по познатата схема на пъпкуването: разводни протеста и го дискредитира с множество ментета. И ако гражданите надмогнаха страха и пасивността си, като поведоха в мача с 1:0, олигархията им върна гола с предсрочните избори и разби фронта на протеста. Моята прогноза е нова криза наесен.
И. Х., социолог: ГЕРБ бе спасен и прибран зад кулисите миг преди публиката да започне да го замеря с развалени зеленчуци. По този начин той може отново да бъде изкаран на театралното поприще пред малко по-успокоена публика до следваща фаза, за която Иво вече говори.
Това обаче не решава фундаменталния въпрос – за пълната непредставителност на българската политическа система.
Да, тя може още известно време да обира луфтовете и напреженията на прехода, но отдолу зрее огромно напрежение. В този смисъл „Вземи парите и бягай за сметка на всички останали“ като отговор на тези противоречия може да завърши или с експлозия, или с имплозия. Това, което ще се случи, е, че ще имаме крайно нестабилно управление.
– Дали евентуална победа на ГЕРБ на вота означава смърт на БСП?
И. Х., журналист: БСП и бездруго има социологически таван от 750 000 гласа. От тях ще трябва да се приспаднат саботиращите първановисти, петковисти, овчаровисти и недоволните от лявото крило, които с право смятат Орешарски за десен. На тези избори БСП ще покаже посредствен резултат.
– Няма ли да я спаси курсът към партийно обновление?
И.Х., журналист: Обновяването е като смяната на бельото в затвора: това от първа килия отива във втора… Играчите са разместени по нетипични за тях окръзи. Парашутирани са двама-трима близки до лидера.
Структурите са деморализирани. Идейно БСП е напълно дезориентирана и закотвена вдясно от центъра. Това е проблем не само на БСП, а на цялата световна и в частност европейска левица, която пристана на „неолибералния консенсус“ от 90-те. Виждаме колко объркан и безпомощен е Франсоа Оланд във Франция.
– Андрей Райчев наскоро заяви в интервю за „24 часа“, че България има нужда не от нова дясна, а от нова лява партия…
И. Х., журналист: Без съмнение. Само да не я прави той… – …защото до момента 4 десни проекта са претърпели неуспех. Вашата версия каква е?
И. Х., социолог: Изключително уважавания от мен политолог Валентин Вацев беше казал, че разликата между френската и българската левица е като между „Дилмано, Дилберо“ и Марсилезата…
Така че лявото в Европа и лявото в България са коренно различни неща. Твърдя, че ляво и дясно у нас няма, а използваме термините за улеснение и за манипулация. Вижте с каква лекота на политически демиурзи вадим от цилиндрите леви и десни проекти.
Това показва тяхната пълна социална неавтентичност и политическа нелегитимност. Затова политтехнолозите са запретнали ръкави и трескаво търсят нови алтернативи, които по нов начин да обслужват старите или видоизменените базови интереси. Очевидно теренът се подготвя за нов политически изрод
И. Х., журналист: Проблемът на българския преход е тъкмо отсъствието на левица – защитник на държавата, социалните системи, личните права и свободи и критичното мислене. Властват десни клишета.
Истината е, че след 90-те в световен мащаб десницата хариза на левицата само правозащитния патос. Приятел отдясно ме попита що за ляв човек съм, щом не заявявам позиция за бежанците? Сиреч що се занимавам с българските проблеми, при положение че има достатъчно бежанци. Многозначително лукавство.
На левицата е поверена ролята на спаринг- партньор в демократичната бутафория. Тя може да пише декларации за Източен Тимор, но не и да посяга на данъците. Видяхте какъв вой се надигна, когато някой на протестите изтърва думата „национализация“. (Държа да подчертая, че не съм неин привърженик!) Всеки критичен прочит на десни клишета като приватизацията и либерализацията се възприема като светотатство. Но когато вследствие на „бюджетната стабилност“ граждани се самозапалват, значи догмата е изчерпана.
– След оставката си Борисов направи заявка, че ще прави лява политика…
Иво Христов, журналист: Дори БСП се присети, че е лява по документи…
– Откъде ще дойде светлина в тунела?
И. Х., социолог: Има две версии по въпроса – светлината в тунела може да е и движещият се срещу вас влак…
Първата стъпка към разрешаването на каквато и да било ситуация е тя да бъде дефинирана адекватно. За 90% от населението ситуацията в момента е проблем. Но за останалите 10 на сто олигархия тази ситуация е разрешение на проблема и устройва малцинството, държащо лостовете на властта.
Кой казва, че тя не устройва и Евросъюза? Господарите на световната игра дърпат конците чрез една зависима, защото е компрометирана, върхушка. Тя изпълнява криво-ляво ролята на колониална администрация на територията, като осигурява мира и тишината, срещу което получава процент от рентата, легитимация и гръб.
А оттук се разиграва пиар акция от типа: “Ох, ако знаеха в Брюксел, какво щяха да направят!” И знаят, и нищо няма да направят! Не виждам и демографски, социален и интелектуален потенциал у маргинализираното българско общество да се справи със ситуацията. Българската индустрия приключи курса, а с нея приключи и социалната поръчка за такъв тип човешки капитал, който да я обслужва. Затова цялата система се срива като в играта на домино – образованието, здравеопазването, социалното дело, а оттам и доходите.
– Къде е ключът за излизане от кризата?
И. Х., журналист: Важно е да не се допуска либерализиране на пазара на електроенергията. Шефката на ДКЕВР и лично министърът признаха, че това ще доведе до нов ръст на цените за крайния потребител. А тъкмо те изкараха гражданството на улицата. Сега ние искаме да му влеем от същата отрова, представяйки това като искане на Евросъюза. България обаче може да изтъргува стриктната си бюджетна дисциплина срещу искане да не либерализира пазара на електроенергията. Трябват стриктни регулации, а не нови схеми за източване.
Изходът от кризата е в гражданската мобилизация, връщането на прогресивното данъчно облагане, реформата на правосъдието, в понижаването на ДДС върху няколко хранителни продукта – хляб, мляко и някои други.
Няма икономическо оправдание на глада. Разбира се, трябва да се води борба с източването на ДДС и големите пробойни в бюджета. Със спекулата в цените на детските стоки и лекарствата. Да се разбият монополите.
И. Х., социолог: Иво предложи да намалим едни или други ставки на ДДС, но това означава да отрежем дървото, на което седи тази изкуствена икономика на услугите, която живее от претакване на стоки отвътре и отвън, а държавата се явява като паразит, който инкасира доходите под формата на преки и косвени данъци.
Независимо от това, има хора, които си вадят хляба с честен труд в условията на неизбежна отбрана срещу всички. В техен интерес и в интерес на българския бизнес е да поставят основите на много по-балансиран и справедлив икономически модел.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
