Доц. Бинка Попова и нейните колеги от болница “Царица Йоанна–ИСУЛ” спасиха 21-годишния Мартин от София. Миналата сряда той е докаран с отрязани от циркуляр ръце и част от лицето. Майката на момчето носела в плик откъснатите крайници. Хирурзите присадили отново едната ръка, но това било невъзможно за другата. Лицето на пострадалия също е оперирано. За сложните операции разказва специално за в. “Доктор” доц. Попова.
– Доц. Попова, какво успяхте да направите, за да спасите момчето с отрязаните ръце?
– За жалост едната ръка не става за реплантация. Лявата ръка е увредена на няколко нива. Тя е накълцана буквално от машината. В понеделник с д-р Цуракова ще бъдем напълно сигурни за изхода на реплантацията на дясната ръка. Момчето в момента е в задоволително състояние, като се има предвид размерът на травмата.
– Колко време продължи операцията на дясната ръка?
– Започнахме в 2,30 ч. следобед и продължихме 10 часа. Но това не беше всичко. Операцията започна по-рано. Първо дадохме ход на лицето, за да може да бъде обработено и да се даде анестезия на момчето. Защото лицето кървеше. Каквото трябваше, се извърши и по ампутираната част. Колегите обработиха ампутационния чукан. Те работеха и в същото време ние действахме отстрани, подготвяхме дясната ръка за реплантацията.
Ръката се почисти, намериха се артериите, вените,
нервите, сухожилията. Всичко трябваше да ни е пред очите, намерено точно, за да може после по-бързо да се отиде към другия крайник. Едва когато колегите приключиха в областта на устната кухина, тогава ние продължихме със същинската реплантация на откъснатата ръка.
Тези операции поначало са дълги, защото се възстановяват всички структури. Започваме от костите. Скелетът трябва да се събере. След това – сухожилията, които изправят пръстите. После се подава артериален приток, при което има много тънкости. В определени моменти давам преднина на артериалния шев, а нормално вървим от скелета през сухожилните структури, артериите, вените, нервите и накрая кожната покривка. Това са продължителни операции, защото всичко е прекъснато. Немалка част от операцията се извърши под увеличението на операционния микроскоп. Опитни сме, но не може да се бърза.
– Колко специалисти се занимавахте с реплантацията на ръката?
– Това е въпрос, който трябва да бъде поставен на дневен ред. Няма много специалисти, да не кажа, никак. Ама ще кажете: “Както няма, така и правите тези операции в ИСУЛ”. Да, има специалисти, но трябва да сме повече. Ето, от 1 юни излизам в годишен отпуск и планирам за 10 дни да бъда извън града. Ако не съм в София и има такъв случай, какво ще стане тогава? Значи, трябва да има повече взаимозаменяеми, обучени хора.
– Откъде е пострадалият?
– От София е, младо момче на 21 години. Името му е Мартин.
Първата ни работа беше да му спасим живота
и после всичко останало. Сега се намира в централна реанимация, грижим се за него. Аз ходя да му гледам ръката, колегите от ушното отделение следят състоянието на лицето. Много хора отговаряме за него. Той не е интубиран, не диша упойки и се лекува. Надявам се и дълбоко вярвам, че ще се оправи.
– Помните ли друг случай на 52-годшен мъж с отрязани ръце?
– Да, Радко от село Юлиево, Старозагорско. Оперирахме го в първите дни на март миналата година. Неговото срязване беше през дланта. Обаче палецът, всички пръсти, три четвърти от дланта отидоха в ампутираната част. Човекът си рязал дърва на двора и циркулярът минал през ръката му. Радко е добре. Видях го през март тази година. Той е шофьор на ТИР, но вече няма да може да работи това, защото е много отговорно. Но този човек има ръка и я ползва. Някои от моите пациенти се върнаха на старите си работни места. Но всеки случай е различен – зависи какво сме реплантирали, каква е професията и възрастта на пациента.
Мара Калчева
