За широката публика тя е ковачката от рекламата на „Биг Брадър”, вихрената танцьорка от балет „Нова”, една от най-изкусителните корици на мъжкото списание „Maxim”. За ценителите на синхронното плуване Ралица Методиева е една от най-талантливите и артистични състезателки по синхронно плуване отпреди десетина години.
Родената под знака на Рака красавица от София не спира да обикаля света като част от спектаклите на звезди от галактиката на Бионсе, Риана, Бъста Раймс, Моранди, а у нас „Ъпсурт”, Миро от „Каризма”, Мария Илиева, Графа и много др., но при всяка възможност хвърля поглед към басейна. Как вижда дереджето на българското синхронно плуване? Как се е запалила по любимия спорт, а после и по танците? Това са само част от въпросите, които Първи български плувен сайт зададе на Ралица Методиева.
– Рали, как започна твоят флирт с водата?
– Едни от най-хубавите детски и незабравими моменти изживях, тренирайки плуване (3-4 години) в ПК „Люлин” при любимата ми Ани Костова. Точно тя възпламени у мен огромната любов към „сините” спортове.
Първото постижение записах на крехките 5-6 годинки, получих първата си грамота за титла на 25 м бруст. Бях много горда от себе си. Последваха редица първи места в детската и младша възраст – от междуучилищни и републикански състезания. И така докато синхронното плуване не привлече напълно вниманието ми. Албена Младенова и Биляна Кондова бяха следващите ми треньорки за още 4-5 години.
– Те ли те запалиха по синхронното плуване?
– Запалих се по доста интересен и леко забавен начин. Все още тренирах плуване, но синхронистките, както ние плувците ги наричахме, тренираха на същия басейн. Бях толкова запленена от тяхната тренировка, че не можех да се концентрирам за моята.
Цялата тази феерия от музиката, съчетанията, тропането по стълбичката с железцето на Албена Младенова, за да отмерва тактовете на момичетата (тогава не знаех за какво и как служи), странното трамбоване на момичетата под водата и много други неща, които се питах как ли стават?!
На басейн „Червено знаме” с доскорошните си съотборнички
Оставах след тренировка, за да се пробвам да задържа краката си над водата както те правеха, но беше почти невъзможно. Нямах щипка за нос, липсваше ми техниката, която те имаха.
Реших да се прехвърля в отбора по синхронното плуване. Напреднах учудващо бързо, защото имах усет към водата, а и желанието ми беше наистина голямо. Албена Младенова беше един прекрасен и много взискателен треньор. Много ни наказваше, искаше всичко да е перфектно, но всичко това имаше резултат.
Помощник треньорът й беше Биляна Кондова. След като г-жа Младенова замина за Крит, след това в Швейцария – да тренира националните им отбори, г-жа Кондова стана основната треньорка ПК „Люлин”. Тя беше за кратко при нас, тъй като излезе в майчинство и Юлия Чубурова се появи във вече новия клуб НСА „Васил Левски”.
Тренирахме на базата на спортната академия – басейн „Мадара”. С Юлето беше доста различно и приятно, тъй като тя беше както страхотен треньор така и наш приятел.
– Би ли изброила част от отличията си!
– Моята любима дисциплина беше ансамбъл, не си падах много по дуетните и соловите изяви. В младша и старша възраст имам предимно златни медали от ансамбловите дисциплини и само няколко сребърни. Поради добрите ми постижения през 1997-а пробих в националния отбор за девойки. С момичетата от отбора спечелихме квота за Младежките олимпийски игри в Русия 1998 г. Мисля, че се класирахме 9-ти.
При жените реших да се пробвам при дуетите и на соло. Няколко пъти станах държавна вицешампионка. Бях дуетна партньорка с различни момичета и 1-2 пъти взех бронз на соло. Ансамбълът ни и по това време не отстъпваше първото място, както в кратката така и в дългата програма. В колекцията си имам около 30 медала.
– Синхронното плуване е сред най-тежките спортове, съчетаващ грация, дисциплина, музикалност и невероятни физически качества, но мнозина го подценяват и дори гледат на него като вариете в басейн или воден балет. Усещала ли си подобно пренебрежение?
– За съжаление нашият спорт е много субективен. Има моменти, в които не е оценяван адекватно и честно. Много пъти на републикански шампионати сме подавали контестации поради очевадното ощетяване на някое от съчетанията ни, което всъщност превъзхожда другите.
Виждам, че това го има и в световен мащаб. Определени отбори и състезателки са нарочвани за най-добри. Независимо от изиграното съчетание те са абонирани за почетната стълбичка.
Иначе си се чувства леко пренебрежение от хората извън синхронното плуване. Причината обаче не е в това, че го определят само като воден балет. Проблемът е доста по-голям.
Не се намират достатъчно средства за лагери, а те означават усъвършенстване за състезателката. Надпреварите зад граница пък са трупане на опит и израстването на спортиста.
Няма спонсори, тренировъчни екипи, доктори, рехабилитатори, нормални бази, които да са подходящи за нашия спорт и много други подробности. И всичкото това за сметка на българското синхронно плуване. Не е ли тъжно?
Причината, която постоянно се изтъква, е че синхронното плуване не толкова известен и доходоносен спорт, както е футболът например. Това била една от причините да не се инвестира или пък да се заделят нужните средства. Определено на моменти се чувства това пренебрежение и ощетяване.
– Следиш ли какво се случва със синхронното плуване у нас? – Не ми остава много свободно време за състезания, да следя какво се случва със синхронното плуване, както в България (а много ми се иска), така и по света.
От време на време виждам новини за Калина Йорданова и дуетната й партньорка, които се борят за медали и добро класиране на световни и европейски шампионати. С тях съм била съотборничка дълги години и им пожелавам много успех. Нека всеки по света разбере не само за красотата и интелекта на българките, но и за техните възможности в спорта. С вас съм момиЧки мои!!!
– Защо не успяхме да класираме за втори път на олимпиада дует, след този на Богдана Зарева, с която беше съотборничка в ПК„Люлин”, и Ася Анастасова (сега Стойчева)?
– Всичко е много относително. Ще повторя: ако няма достатъчно ресурси за подготовка и възстановяване на един състезател, то не може да се очаква много от него.
– Как започна да се занимаваш с танци?
– Танците са моята най-голяма страст, откакто съм съзнателно човече. Спомням си как танцувах още едва ходеща пред огледалото с трикото, което мама ми беше купила.
Ще започна с това, че човек от спортните плувни среди ме подтикна да направя първата крачка към танцуването и това е точно Георги Чобанов, който е треньор по скокове във вода. Той ми предложи да отида на кастинг, организиран от „Sofia Music Enterprises” за сформиране на група от професионални танцьори, имащи участия с български и чуждестранни попизпълнители.
Явих се с доста притеснена на този кастинг, тъй като нямах професионална подготовка. Но пък имах огромно желание и самочувствие, че ще спечеля. Така и стана. Спечелих кастинга. От около 150-200 души бяхме избрани само десетина момичета, от които впоследствие останахме само пет. Така започна моята кариера като професионален танцьор.
– Танцувала си за много световни и български звезди. Разкажи някоя любопитна случка? – Интересни случки има доста, както с „Ъпсурт” така и с другите. Изпълнители, но това може да бъде тема за друго интервю, тъй като е много дълга. С „Ъпсурт” обаче не спирам да се смея.
– Чувстваше се комфортно в голотата си и като състезателка по синхронно плуване, а после и като танцьорка, но показа повече плът за мъжкото списание „Maxim”?
– Може би несъзнателно плуването ми е помогнало да не се притеснявам донякъде от голотата на тялото си, но както повечето хора, така и за мен, пълната голота в медиите и пред хора не е нормална.
Снимах се за списание „Маxim” единствено заради красивата сесия. Беше напълно стилистично издържана, естетична и модерна. Не разкриваше пространството, което всеки трябва да запази за себе си и човека до себе си. Сесията нямаше пошлостта на пълното разголване. Това всъщност беше причината да се снимам за „Mаxim”.
– Били ли се разголила отново за еротично списание?
– Имах оферти и от други списания, но със сигурност не замислям да се снимам отново.
– Май не се задържаш много на едно място?
– Определено обожавам да пътувам. Това е нещото, което ме изпълва с истинска радост и спокойствие, а също така е и главната причина да не се спирам на едно място.
Любимото ми животинче е пеперудата и аз както нея обичам да летя по различни места и да опознавам света.
С танците многократно обиколих България. Била съм във всеки град и селце из родината ни и определено я обикнах!
В момента живея в Норвегия, но съм в такъв период, в който пътувам доста често. Тази година бях на едни от най-красивите места на земята -Тайланд, Сингапур и почти цялата азиатска част. За коледните празници и Нова година мисля да посетя Аруба и Барбадос. Малко по малко ще обиколя всяко кътче по света. Ще пътувам докато съществувам!
С приятеля си Сам – Има ли мъж до теб?
– ПБПС е първата медия, пред която отговарям с „да” на този въпрос. Имам сериозен приятел от година и половина, казва се Сам. Разликата ни е 4 г., перфектната за една връзка. Живеем заедно в Норвегия и пътуваме честичко, тъй като работата му е свързана с това. Той е прекрасен, спокоен, уравновесен и положителен мъж, който успява да се справи с моята енергия. Прави ме по-добър човек. Василен Димитров, bgswim.info
