Винаги съм си мечтала да завърша ветеринарна медицина, или поне да си имам собствена ферма, пълна с животни, които да гушкам по цял ден. Като заклет любител на животните, винаги съм била заинтересувана от различните възможности да се приближа и да опозная различните видове. При последното ми посещение в Тайланд, реших да проуча различните варианти за така популярните паркове, в които човек може да прегърне тигър.
В Тайланд има няколко места на които човек може да се срещне с това благородно животно. Сред най-известните са Храмът на Тигрите в Банкок, Тигровото Царство в Чанг Май и Аквариумът и зоопарк в Ко Самуй. За съжаление повечето места имат неясен обществен образ и се предполага, че тигрите се дрогират, живеят в неадекватни условия и малки клетки.
Входът на зоологическата градина – аквариум в Ко Самуй
Тъй като бях в Ко Самуй реших да посетя така популярният Аквариум и да видя със собствените си очи, в какви условия живеят тигрите. Е все пак ще излъжа, че не бях привлечена и от идеята да подържа в ръцете си истински тигър. След всички отзиви, които прочетох в интернет, бях леко изнервена и неспокойна от предстоящото ми посещение.
Ако пътувате до Ко Самуй, то има няколко варианта да стигнете до аквариумът. Повечето туристически агенции ще са повече от доволни да вземат парите ви, за да ви заведат там, но във всички случай цените са много високи. Като човек пътуващ с определен бюджет, реших да си проправя път натам сама. Този вариант ми спести 900 Тайландски бахти или $30. Наех такси от Ламай, плажът на който бях отседнала и след няколко минутно пазарене успях да смъкна цената за услугата от 400 на 250 Тайландски бахти.
Клетките на тигрите в зоопарка.
При пристигането си в зоологическата градина – аквариум, бях изправена пред изборът, да посетя самата зоологическа градина и да гледам различните представления с животни или просто да се снимам с тигъра. Знаех, че самата зоологическа градина не се слави с кой знае какво животинско разнообразие, а и никога не съм виждала смисъл да гледам измъчени, дресирани животни изпълняващи трикове. За това и реших да заплатя единствено за срещата ми с оранжевият звяр.
Само 600 Бахти (26 лева) ме деляха от заветният момент в който щях да държа един истински очарователен тигър. Можех да избирам измежду възрастно и зряло животно или бебе под годинка. Не мислех, че ще имам смелостта да вляза в клетката на големият, а и нямаше да мога да обгърна цялото му тяло в прегръдките си, затова и избрах опцията за снимка с бебето.
Клетката в която големият тигър прекарва ежедневието си. Не съм сигурна дали след това бива преместен в друга.
Последвах рецепционистката на зоологическата градина, която ме заведе пред две малки и окаяни клетки. В първата клетка държаха възрастният тигър, който приличаше на статуя, а не на истинско животно. Без да помръдва, тигърът бе вперил поглед в празното пространство пред себе си. Няма да лъжа, това беше изключително болезнен образ, да видиш това величествено животно така обезкуражено и с пречупен дух. Не можех да бъда сигурна дали наистина тигърът беше дрогиран или поведението му се дължеше на топлото време.
В по-малката клетка, която беше залепена за голямата се намираше най-прекрасният и енергичен малък тигър, който бях виждала някога. Той обикаляше клетката си нервно в очакване на следващият посетител. И двете клетки бяха покрити с нищо друго освен плочки и бяха разположени до масите на ресторанта на зоопарка.
Малкият оранжев звяр е извлачен обратно в клетката си.
При приближаването ми до клетките, двамата гледачи изнервено и бързо започнаха да раздават заповеди, все едно имаше опашка от стотина човека зад мен. Припряно ме накараха да седна на малката мраморна пейка пред клетките и ме подготвиха за така очакваната среща. Докато единият взе апаратът ми, то другият постави бутилка с вряло прясно мляко в ръката ми и отвори клетката.
Малкият бебешор изскочи от клетката, пльосна се върху краката ми и жадно засука от топлото мляко. Гледачът се опитваше да го намести някаква определена поза, която бе приемлива за него, дърпайки го за ушите. В отговор тигърчето изръмжа недоволно и бе оставено на спокойствие за една минута. Тогава успях да усетя топлотата на тигърчето и мекотата на козината му. Животното седеше спокойно в прегръдките ми за няколко споделени секунди на изумление, съпричастност и разбиране.
Ресторантът на зоопарка, в чийто ляв ъгъл се намират клетките.
След като ни снимаха, тигърчето буквално бе завлечено в клетката си, а бутилката с мляко изтръгната от лапите и устата му. След което гледачите припряно сложиха апаратът в ръцете ми и говорейки си на висок тон изчезнаха от полезрението ми. Не успях дори да попитам за полът на бебето. Не останах за да се сбогувам, защото след споделената прегръдка не можех да погледна през ръждясалите решетки без да усетя буцата в гърлото си.
Почувствах се толкова егоистично, за това, че заплатих пари и поощрих експлоатацията на тези животни. Имах доста смесени чувства тъй като бях наясно, че дори да не бях заплатила, то някой друг щеше да го направи. а и без естествена среда на живот и желаещи да заплатят за снимка, то тези тигри са обречени на смърт.
Доставка на месо за животните в зоопарка
Не съм изненадана от фактът, че подобен тип атракции и отношение се допускат в наши дни. Въпреки всичко, аз не съм човекът, който може да ви посъветва да отидете там или не. Единствено бих посъветвала по-чувствителните хора да пропуснат тази възможност и вместо това да посетят някоя от множеството ферми за тигри разположени в ЮАР. Там ще можете да се насладите на величието на тези животни и да станете свидетел на разликата, когато някой се грижи за животно с цялото си сърце. Животно, което заслужава своята свобода, а не да бъде сочено от любопитни посетители, през ръждясали решетки.
