Озеленяване и поливни системи

Скални кътове и алпинеуми от градини изградени през 2014 г.

На тези снимки сме показали скални кътове, алпинеуми и цветни бордюри от градини, които сме озеленили и поддържали през 2014 г.  Освен тези дворове сме осъществили множество обекти свързани с озеленяване и поддръжка на зелени площи и монтаж на поливни системи.

Някои от изградените зелени площи през 2014 г. са:

Метростанция Младост 1, магазини Лидъл кв. Младост 4, кв. Свобода, кв. Студентски град и гр. Хасково, магазин Кауфланд гр. Пловдив 5, Магазин Била кв. Симеоново , магазин Мегатрон гр. Стара Загора и гр. Добрич, паркови площи на река Банишка кв. Младост, парк ул. Александър Москов до Лидъл, парк кв. Княжево обръщалото на трамвай 19, 5 парка гр. Кричим, Пречиствателна станция гр, Етрополе и други.

Вижте тази статия за  растения  подходящи за скален кът.

Върни се на начална страница.

Обикновен тис – Taxus baccata

Тисът е бавнорастящ и дълговечен вид като пределната му възраст е около 4000 г. Той е двудомно вечно зелено дърво с височина 2-27m ,често и храст.

Той е често използвано при озеленяване декоративно дърво още от древността  в Европа и Азия. Днес тъмнозелената му корона може да видите  в градините по всички континенти, както и в много от най представителните паркове по света.
Понася много добре резитбите, поради което се използва за създаване на геометрични форми и живи стени. В класическите  за средновековието формални градини той е основен вид за създаване чрез различни резитби и специални грижи на ефектните топиарни форми,  а преди стотици години в японските градини се използва при стила на резитби Ниваки –  големи градински бонсаи зрелищно оформени с листна маса във формата на облачета или помпони, както и несиметрично вълнисто или хълмисто оформени.

Короната на младите дървета е конусовидна с дълги, широко отстоящи клони. В зряла възраст тисът има неправилна гъста и куполовидна корона. Листата са тъмно зелени игловидни разположени последователно в хоризонтална равнина. Задържат се по клонките много дълго 6-8, а понякога 10 г. Кората е тъмнокафява, а на младите клонки зелена. Дървесината е много плътна и еластична, затова в древността хората са използвали тисове за направата на лъкове.

Плода узрява през първата година, като представлява червена месеста сферичка – арилус, която обхваща семето. Характерно за тисът е, че само арилусът не е отровен, докато всички останали части / дървесина и листа / са отровни, затова е известен и под името отровачка. Това са открили още древните римляни като установили, че хората които се хранели в съдове от тис са умирали.

Тисът е много ценен за озеленяването не само  заради наситения му тъмно зелен цвят, дълговечността и способността му да понася резитби, а и заради изключителната му сенко издържливост. Той може да расте на сянка, която почти никое друго декоративно дърво не може да издържи, но е взискателен към богатството и влажността на почвата. Изисква и висока атмосферна влажност. Издържа ниски зимни температури , но младите растения са по-чувствителни.

У нас тисът е естествено разпространен вид, като се среща високо в планините и е обявен за защитен вид. Среща се на малки групи в почти всички наши планини.

Обикновеният тис е богат на декоративни форми: Аdpressa – храстовидна с къси

листа , Fastigiata – с ширококолоновидна форма на короната, Fastigiata Aurea – колоновидна със златистожълти млади клонки и листа, Compacta – нискорасла , с кълбовидна корона-1,3m висока и 1,3m широка, Compressa – нискорасла , с тесноконусовидна корона и къси светлозелени листа, Aureovariegata – с жълто изпъстрени листа и др.

При поддръжка на градини една от основните грижи е резитбата, тя трябва до се прави в по хладно или влажно време и да се прекрати след началото но септември. Важно е и редовното напояване. За да прекара по добре зимата може да се увърже короната и да се натори с комплексен тор през октомври.

Тисът няма почти никакви неприятели и рядко страда от болести.

Котонеастер – видове, отглеждане и използване при озеленяване на градини.

Котонеастерът е едно от най-използваните растения за озеленяване на градини по цял свят. Може би той е най масовото в нашите паркове и озеленени дворове растение. Професионалистите в областта на ландшафтната архитектура го използват в почти всяка градина, но въпреки това е непознат за повечето хора.

Широкото използване на видовете от този род се дължи на изключителната им издържливост, бързия растеж и способността да понасят чести резитби.

Котонеастрите представляват почвопокривни растения, обикновено вечно зелени храсти с височина от  5 до 70, 80 см. Клонките са полегнали, гъвкави и жилави с последователно разположени, обикновено овални тъмнозелени и лъскави листа. Характерни за котонеастера са червените, оранжеви или черни сферични плодчета, които при някои видове се запазват даже и през зимата и придават колорит на градината и през студените дни.

Цъфтежът му е през май – юни, като храстът се покрива плътно с малки бели, рядко розови цветове, но само за около две седмици.

Много добре понася засушавания и ниски температури, макар и светлолюбив, расте добре и на сянка и е без претенции към почвените условия. В някои случаи се развива толкова добре, че измества останалите растения.

Клонките на котонеастера обикновено са пълзящи, вкореняват  се на много места и нарастват бързо, затова в озеленяването често се използва за покриване на голи градински площи и овладяване на откоси.

Той е и много добро каскадно растение, бързо се прехвърля през подпорни стени и за няколко години може да покрие до 2 метра височина.

Буйния му растеж го прави много подходящ за чести резитби след които той формира плътни и гладки повърхности.  Чрез повеждане на котонеастера по предварително изградени конструкции се изграждат човешки и други сложни зелени фигури. С него може да се оформят ниски живи плетове и различни топиарни форми.

Котонеастерът може да се реже почти постоянно като се започне от края на март до средата на септември. Самата резитба на храста представлява изрязване на клонките излезли извън формата, която искате да постигнете.  Ако искате растението да нараства в определена посока, режете само връхчетата, а ако го подвеждате по конструкции оставяте водещия връх.

Размножава се много добре чрез семена и зрели резнеци,  а най- бързо може да получите нови растения чрез отделянето на вкоренените му клонки от майчиното растение .

Котонеастерът страда от малко болести и неприятели, но те основно намаляват растежа му и след отстраняване на проблема храстчето бързо се възстановява.

Най- често се напада от листни въшки, които може да покрият плътно всички млади части на растението, но след напръскване 1 -2 пъти с инсектицид, растежът бързо се възстановява. Друг проблем е гъбната болест ръжда, при нея листата покафеняват, а когато листата се погледнат от долу се наблюдават кафеникави налепи. В такъв случай третирайте с фунгицид примерно скор.

При зимни температури под 20 градуса, някои листа и млади клонки може да измръзнат, но на пролет буйния растеж се възстановява.

По интересни  и често използвани от многобройните видове и форми са:

Дамеров котонеастер / cotoneaster dammery / – с тъмнозелени кожести листа и дълги до няколко метра вкореняващи се клони.  Особено подходящ за подпорни стени, укрепване на откоси и подрязване в топиарни форми. Цъфти обилно в бяло, топчетата са червени и се задържат до късно през есента.

Дребнолистен котонеастер – кралицата на килимите / cotoneaster microphyllus “ Queen of carpet”/ – изключително нисък храст прилепящ се плътно по терена и формиращ плътен килим. Листата са дребни и тъмнозелени, цвета бял, плодчетата червени.

Хоризонтален котонеастер / cotoneaster horizontalis /  – той има изправени клони с разперени в една равнина разклонения. Плодчетета му са червеникави и много гъсто разположени, като се запазват и през зимата.

Притиснат котонеастер / cotoneaster adpressus /  – той е по нисък – до 25 см, с компактна  и плътна корона. Листата са малко по големи, цвета розов, с ярки червени плодчета. Подходящ е за резитби и използване в скални кътове.

Върболистен котонеастер / cotoneaster salicifolia /  – висок до 60 – 70 см, като за разлика от другите котонеастри листата му са заострени и жилкувани като на тези на върбата. Друга негова особеност че листата се обагрят ярко през есента.

Съвети при отглеждане и засаждане на рододендрони и азалии.

Род Рододендрон е част от семейство Ericaceae / пиренови / от което са  разпространените у нас ерика, калуна, боровинка  и мечо грозде. Към рододендроните се включват декоративни дървета и храсти  с хиляди форми и с височина от 30 см до 4 – 5 м.  Има вечнозелени и листопадни видове, като всички имат овални кожести листа. Цъфтят през април – май много обилно и пищно за около 3-4 седмици, цветоносните пъпки залагат от предната година на върха на клончетата. Цветовата гама в която цъфтят е много разнообразна – бяло, розово, червено, виолетово и различни преливания между тях, а също и жълто и синьо.

Към рода освен същинските рододендрони се включват и азалиите, между тях няма ясна граница, но основните разлики са, че рододендроните имат 10 тичинки, а азалиите 5, листата на азалията са окосмени най малко по средната жилка от долу на листото, а рододендроните имат от долу на листата близо до основната жилка люспички или топченца, както и на азалията цветовете са по фуниевидни. Почти всички рододендрони са вечно зелени храсти и дървета и като цяло са по големи и с по едри листа и цветове от вечнозелените азалии,  докато доста от азалиите са листопадни.

У нас естествено разпространен представител на рода е само странджанската зеленика достигаща 5 м. Разбира се на пазара ще намерите огромно разнообразие от цветове и форми, които ще са чудесно украшение на градината ви стига да са засадени на правилното място и да има необходимата поддръжка.  Освен огромното разнообразие на цветове, има и подвидове с различна украса на листата  /листнодекоративни /, които имат целегодишен декоративен ефект. Листопадните азалии се обагрят ярко на есен и внасят допълнителен колорит в парка или градината.

Повечето от рододендроните обичат добре дренирани, богати почви с кисела реакция на средата рн 4.5 – 6  и полусенчести и заветни места. Много малко рододендрони изпържат пряко слънце, под чието влияние листата бързо стават кафяво-черни и изсъхват. Рододендрони засадени в алкални или много глинести почви както и ако са засадени твърде на дълбоко не се развиват добре и страдат от хлороза.

Преди зимата корените им трябва да са покрити с дебел слой мулч /  торф или почва с борови игли /, който да задържа влагата и пази от повреди по плитките им корени. Короната може да се овърже без да се стяга много, за да се предпази от тежкия сняг. Важно е да са добре запасени с влага понеже  листата лесно се обезводняват като първоначално започват да се свиват, а после изсъхват. Пролетта са подхранват с бавно разлагащ се комплексен тор, а може и такъв с кисела реакция продаван специално за рододендрони, но не и с високо азотни торове. След като прецъфтят, цветове може да се премахват внимателно без да се увреждат околните пъпки, като така ще пренасочим енергията на растението, към растеж вместо към производство на семена. Рододендроните не обичат резитби, но доста азлии реагират много добре на резитби и формират гъсти корони.

Когато засаждате рододендрони в дупката добавяйте торф или листовка  поне колкото саксията на растението.

Рододендроните нямат много неприятели, понякога листата се нападат от кафяво гниене и трябва да се третират с фунгицид. Друг проблем е, когато има преовлажнаяване, затова почвата трябва да е дренирана.

Най сигурния начин за размножаване е чрез оводи, а може и да пробвате с полузрели резници взети през лятото рано сутрин и веднага се поставят в предварително подготвените легла / резникът трябва да е 6-7 см. с по няколко листа /.

При озеленяване на градини рододендроните се ценят изключително много по цял свят – Япония, Китай, Северна Америка и Европа. Те са чудесен акцент, но трябва да ги разполагате на защитени места – близо до сгради или на любимото им място като подлес на шарена иглолистна сянка, където те виреят най добре.

Видове използвани за затревяване и изграждане на тревен чим. Видове за тревни смески.

При озеленяване на градини за изграждане на тревни площи се използват обикновено няколко вида треви. Основната група тревни видове са житните поради това, че поддържат непрекъснато зелен килим, формират плътен тревен чим и се запазват продължително в него като се размножават основно вегетативно и чрез семена. Житните са възникнали еволюционно най късно и са станали най конкурентно способни като са завзели почти целия свят.

В едно тревно съобщество обикновено заедно се срещат индивиди от няколко вида и много рядко само от един. Това е така поради различните екологични особености на различните растения, като всяко заема определена ниша и заедно по пълно усвояват условията на средата. В една зелена поляна още от затревяването протичат междувидови процеси / наречени сукцесионни /, които водят до промяна процентното участие на различните видове треви в зависимост от условията. Това прави избора на тревни смески много важен за изграждането на зелени площи. За да се запази обаче тревният чим и различните култивари в него в добро състояние е необходима и постоянна и правилна поддръжка на чима и добри градински инструменти.

В озеленяването се използват над 20 вида треви, но тези които ще разгледаме са най ценните –  ливадна метлица, червена власатка, английски райграс, обикновена полевица и също използваните в определени случаи – френски райграс, троскот и бяла детелина.

Ливадна метлица / Poa pratensis / – много специалисти в областта на ландшафтната архитектура смятат този вид за най ценен като съставна част от тревния чим. За съжаление у нас почти не се продават тревни смески с него, защото в началото на развитието си не е конкурентноспособна на райграса, който има основно участие в смеските продавани у нас. В държави като САЩ , Русия и дори родината на райграса Англия ливадната метлица е основен тревен вид. И това не е случайно, тя формира плътен и много устойчив на натоварване чим с фина текстура, който запазва интензивния си цвят почти през цялата година. Образува многобройни коренища в горния почвен слой които здраво укрепват чима и на второто третата година пускат много издънки. В първите години расте предимно на корен и пълното си развитие достига след третата година. В тревните площи може да се съхрани до около 15 години. Ако не бъде окосена цъфти май, узрява юни и брати до късна есен. Обича слънчевите местообитания, но някои специалисти посочват, че няма по добър вид от нея за сянка. Расте на всякакви почви, но обича глинесто – песъкливи почви влажни и богати на калций. Понася много добре студовете и сравнително добре засушаването.Тя е единствения вид подходящ както за луксозни тревни площи така и за спортни терени с интензивно натоварване.

Червена власатка / Festuka rubra / – друг много ценен вид отличаващ се с много вариации и форми подходящ за разнообразни условия. Нейните най ценни качества са фините и листа и изключително голямата и производителност на издънки. Поради това формира фин, плътен и еластичен чим / може да достигне до 100% покритие /, който запазва интензивния си зелен цвятдори през зимана и не допуска заплевяване. Червената фестука или някои от нейните подвидове ще срещнете почти във всяка тревна смеска. Много добре понася засушаването и студа и засоляването. Обича рохки дълбоки и добре дренирани почви с кисела реакция рн 4.5-5.5. Не обича ниско косене и и е умерено устойчива на отъпкване и сянка. Отличава се с добра конкурентно способност и дълговечност, като при нормални условия започва да доминира над другите треви след втория, третия сезон. За озеленяването тя е ценен вид както за луксозни тревни килими така и за сухи почви.

Английски / пасищен / райграс /Lolium perenne /- може би най- известния вид трева и за повечето хора всички хубави полянки са изградени само от него. Популярността на райграсът се дължи на това че той понася много добре отъпкването и бързо пониква и завзема нови площи. Първите данни за затревяване с райграс са от 17 –ти век в Англия.  Той развива мощна коренова система съсредоточена в горния почвен слой, но достигаща и над 1 метър дълбочина, тя му помага да се възстановява бързо след отъпкване. Също така многото корени обогатяват почвата след като отмрат. Пониква много бързо за 7- 8 дни и бързо покрива новите площи. Но райграса има не само положителни качества, в началото угнетява другите треви и пречи на развитието им, а след втората година губи конкурентоспособността си и започва да намалява процентното си участие в тревостоя и може напълно да изчезне, което създава празни петна. Друг негов недостатък са едрите му и груби листа, което го прави не подходящ за луксозни тревни покрития. Той обича слънчеви местообитания, рохки и дренирани почви и влажен климат. Не понася добре застудяване, преовлажняване и горещ и сух климат. Основното му предназначение в озеленяването е при спортни терени и за бързо овладяване на големи паркови площи.

Обикновена полевица  / Agrostis tenius / – много ценна ниска и дълговечна трева с фини листа. Поради ниските си приземни листа и многото издънки понася добре ниското и често косене като създава плътен тревен чим. Затова често се използва за голф игрищата и с него се изграждат така наречените гриинове. Освен, че има много нежни листа, той е и много конкурентен. Вирее както на слънце така и на сянка. Развива се добре на всякакви почви, но трябва да има редовно поливане, понеже корените му се разполагат основно в горния почвен слой. Подраства бавно след косене, но чима винаги е много плътен заради много приосновни листа и издънки, което улеснява неговата поддръжка. Заедно с червената власатка и ливадната метлица той е много подходящ за високо декоративни и устойчиви тревни площи.

Френски райграс / Arrhenatherum elatius / – той е по висока трева с туфеста структура и експлозивно първоначално развитие. Поради грубата си структура и не голямата си дълговечност френският райграс се използва основно за бързо първично овладяване на не добре обработени площи в парковия ландшафт.

Троскот /Cynodon dactylon / – ниска агресивна трева размножаваща се с пълзящи коренища / столони / , а също много добре и чрез семена. Столоните са разположени както приземно така и на дълбочина да 10 см и са изключително жизнени. Парченце от тях може да преживее няколко години докато намери подходящи условия за развитие. Троскота расте на всякакви почви, включително върху асфалт, устойчив е на засоляване и не се нуждае от поливки и поддръжка. Не понася добре засенчване и студовете като може да изчезне при такива условия. За озеленяване се използва в не поливни площи и в градини с ниска поддръжка.

Бяла Детелина / Trifolium repens / – ниска бобова трева растяща при всякакви условия, като характерно за нея  че по корените и  в симбиоза с нея растат азот- фиксиращи бактерии които и доставят необходимия за растежа и азот.  Семената и са много леки и се разнасят лесно от  вятъра, бързо се заселват и започват да се размножават с  приземни вкореняващи се стебла. Много градинари я смятат за най упоритият плевел в тревния чим, но като изключим, че прави тревата неравномерна по цвят и структура мога да кажа че е красиво растение. Не е взискателна към почвените условия, като корените достигат до 40 см дълбочина. Понася студа и отъпкването и обича слънцето и висока влажност. Поради това че не става висока и няма нужда от торене и много косене тя е подходяща за паркове и градини с ниска степен на поддръжка, но не трябва да се забравя че е влаголюбива.

Видове acer palmatum – японски клен / палмоволистен явор /, отглеждане и изисквания.

Едва ли има градинар по света, който да не познава това красиво декоративно растение. Японският клен се използва за озеленяване на градини почти във всяка държава. Името на този явор е произхожда от това, че той се е отглеждал от древни времена в парковете и градините на Япония.

Палмоволистният клен е дърво с много ценни качества, той има ярко оцветени и дълбоко насечени листа. Интересните листа, наситените цветове и оригиналната му корона го нареждат сред най- използваните за озеленяване декоративни дървета. Ацер палматумът има много декоративни форми с червени, с жълти, с чадъровидни и плачещи корони и други.

Той е чудесно растение за скалния кът, може да го използвате за акцент в чисти тревни площи като солитер,  или като доминантен вид в храстовите групи.

Японският клен, най-вече е известен като листнодекоративно дърво и по точно неговата форма “atropurpureum” с наситено тъмно червените си листа. Но той има и форми с жълти, зелени, оранжеви, розови и пъстри цветове на короната. Интересна е и формата “dissectum “ с нежни и фино нарязани листа, тя също има вариации с червени, залени, чадъровидни и плачещи корони.

Този явор е сравнително бавно растящо дърво и достига до няколко метра височина, има и някои форми, които остават ниски за цял живот. Видът е листопаден, като през есента цветовете на листата,  даже на зелените форми, правят градината цветна и колоритна.

Той е деликатно дърво и най-добре да го засадите на завет, на добре дренирани, влажни и богати почви. Понеже цветовете му се дължат на пигменти, които се натрупват под въздействие на светлината, е добре да го разположите на място огряно от слънцето през по голямата част от деня. При засаждане на сянка японският клен се развива добре, но губи ярката си окраска.

Ацерът е сравнително студоустойчив, но понякога страда от тежки снегове и силни ветрове, затова преди зимата е добре да го защитите. В първите години може да го укрепите с бамбукова пръчка. Не са редки и случаите и на нападение от гъби, тогава всички засегнати клони бързо трябва да се отстранят и да се третират растенията с фунгициди. Проблеми може да има и при преовлажняване, затова е важно почвата да е добре дренирана. Може да пострада и от късните пролетни слани, но пораженията са локални и след като отрежете пострадалите клони бързо се възстановява.

Най добрия момент за пресаждане е през октомври и ноември, както при повечето дървета, а също и на пролет преди разлистване. При контейнерни растения засаждането не е проблем при всякакво време.

Ацер палматумът не се нуждае от оформящи резитби, защото има красива корона, но майсторите в подрязването може да постигнат с това растение впечатляващи резултати.

В заключение ще кажа, че на каквато и да е форма да се спрете, японският клен е много добър избор за озеленяване на паркове и градини.

Всички статии с етикет декоративни растения.

Върни се на начална страница.

Съвети за функционално озеленяване на двор и градина.

Когато започваме с озеленяването на градината, освен за нейните естетични качества трябва да помислим и за това тя да е удобна и практична. Така разпределяме двора на функционални зони, в които разнообразно и приятно да прекарваме свободното си време.

Има много видове функционални зони и съобразно тяхното разположение и архитектурно оформление избираме стила на озеленяване. Добре е в градината да може да поставим различни елементи – барбекю, басейн, пергула, площадка, беседка, чадър, хамак, пейка, душ, спортни и детски съоръжения и други. Целта е, когато озеленим градината, да има много места, които да използваме за забавления, почивка и игра.

Къщата трябва естествено да прелива в градината, пример за това са площадки или веранди в двора изградени като продължение на всекидневната.  Озеленете терасите и фасадата и така къщата и градината ще изглаждат като едно цяло.В периферията на двора може да оформите по спокойни кътчета, които озеленяваме богато като така ги обособяваме и украсяваме.

Обикновено, за да са удобни за използване зелените площи, се стремим да разпределим градината на почти хоризонтални площадки. Винаги трябва да има минимален наклон за да има добро оттичане на водата. Нормално е за тревни площи на 10 м. да има към 5 см. денивелация.  Колкото по често се използват различните зони за отдих толкова по здраво покритие трябва да имат, най здраво то трябва да е около барбекюта, басейни и на веранди. Добре е да се използват естествени материали – камък, дърво, чакъл, тревен чим и съчетания между тях.

Все по актуално е използването на градински паркет, добре е около него да се направи буфер от кръгли камъчета. Това освен ефектно е и много практично, защото камъчетата едновременно подобряват дренажа и улесняват поддръжката на градината. Тя е много важна за една красива градина, за това при озеленяване трябва винаги да мислим как зелените площи да са организирани за безпроблемна поддръжка и работа на поливната система.

След разполагането на функционалните зони трябва рационално и хармонично да ги свържем и чрез алейната мрежа. Настилките трябва да е в унисон с облицовките на оградите, подпорните стени и фасадата на къщата. Алеите и пътеките също играят важна роля за визията на градината. Техния растер, форма и вида на използваните материали са съществен фактор за вида на двора. Трябва да се избягват правите линии и да се използват части от окръжности. Окръжността е много хармонична линия и се използва често и при същинското озеленяване. Нивата на алеите и настилките трябва да са с от 5 до 10 мм по високи от тревното покритие или да има буферна зона. Това се прави, за да не влиза водата на плочниците и да се избегнат стърчащите треви оставащи при косенето.

Обособяването на функционалните зони се завършва с  ландшафтния дизайн с декоративните растения. С тях очертаваме и защитаваме различните площи, създаваме отворени и затворени пространства. Създавайки красива гледка или поставяйки растителен акцент до някоя зона ние подчертаваме нейната важност. С растения формираме сенчести и слънчеви участъци. С един жив плет лесно обособяваме и разделяме различните зони. С масиви от иглолистни дървета защитаваме двора от ветрове, снегове, прах и шум. За да прекарваме спокойно горещите летни следобеди трябва да засадим голямо широколистно дърво на югозапад от къщата или избраното място.

В заключение може да кажем, че с правилно озеленяване на двора може да прекараме много спокойни и приятни часове в градината.

Върни се на начална страница.

Перенни / многогодишни / цветя подходящи за озеленяване на градини.

Перенните цветя са многогодишни растения без вдървенели стебла, чийто надземни части отмират през зимата и на пролет отново израстват.

вечнозелени храсти, листнодекоративни растения, градински цветя, цъфтящи храсти, билки и подправки, почвопокривни храсти, декоративни дървета, увивни растения.

Перенните са едни от най-интересните и разнообразно цъфтящи растения в двора. Техния недостатък е, че през няколко месеца в годината нямат цвят и листа.

Въпреки това градина с обилно цъфнали перенни е незабравима гледка. Характерен пример за такива градини са английските цветни бордюри. Заедно с едногодишните цветя многогодишните са основен източник на цъфтеж. Тяхното предимство е, че пестите средства и труд за ежегодно засаждане на разсади. При озеленяване на градини тяхното  приложение е в лехи, цветни и смесени бордюри, както и в дървесно храстовите композиции.

Макар и да живеят само няколко години, те много лесно се размножават от семена и вегетативно, и така се запазват в градината.  Някои видове често се само засяват чрез семена, а другия лесен начин е чрез разделяне на туфите и издънките. Засяването на семената и разделянето на туфите трябва да става на есен или рано на пролет.

Разнообразието на многогодишните цветя наистина е голямо, има растения от два метра до няколко сантиметра височина, цветовете са във всякакви багри, а съцветията на ралицата, лупинуса и напръстника могат до надхвърлят 50 см дължина.

На снимките са представени следните декоративни растения : божур, иглика, рудбекия, гайлярдия, равнец,  кандилка, хемирокалис, ралица, лупинус, астилбе, кампанула, кореопсис, напръстник, ведрица, хоста, астра, шибой и салвия.

Слънчеви места обичат гайлардия, рудбекия, равнец, кореопсис, астра, шибой и напръстник, на полусянка засейте божур, кандилка, ралица, лупинус, кампанула и салвия. На сенчести места може да използвате иглика, хемирокалис, астилбе, ведрица и хоста.

Многогодишните цветя започват да цъфтят след средата на пролетта, обикновено по месец два. През цялото лято има цъфтящи чак до късна есен, когато цъфтят някои астри и хризантеми.

При поддръжка на градини с перенни  цветовете може да се оставят, за да се събират семена. През есента почвата се почиства от мъртви растителни части и се оставя окопана и рохка. Това е първия момент за разделяне на туфи и засяване на семена. Преди зимата коренищата на по деликатните видове може да се мулчират, а някои да се извадят и съхранят на топло. На пролет може да се продължи с размножаването и не се бърза с прекопаването докато не се появят новите стебла.

Перенните са любими цветя на много градинари, и са задължителни при озеленяване на цветни градини.

Всички статии с етикет декоративни растения.

Върни се на начална страница.

Увивни, катерливи растения и лиани използвани за озеленяване на градини.

Увивните растения подходящи за озеленяване у нас не са много на брой, но са доста разнообразни и са важен акцент в градината.

вечнозелени храсти, листнодекоративни растения, градински цветя, цъфтящи храсти, билки и подправки, почвопокривни храсти, декоративни дървета, перенни цветя.

Сред показаните влечащи храсти има представители на много групи растения. Има вечнозелени, листнодекоративни, обилно цъфтящи, почвопокривни, перенни, едногодишни и топлолюбиви видове.

Най-много са цъфтящите, сред тях са традиционните роза, текома, вистерия, повет и екзотичните акебия, жасмин, японска лоницера и тунбергия.

Вечнозелени са бръшлян, японска лонцера и жасмин, а акебията понякога запазва листата си.

Листнодекоративни са бръшлян и бугинвилея / пищния и цвят не се дължи на цъфтеж, а на пигментация на връхните и листа /.  В началото на есента особено ефектни листа има дивата лоза.

Тунбергията е с отмиращи през зимата стебла, които се възобновяват на ново през пролетта, а клематиса  / повет / избива на пролет от определена височина. Едногодишни са латинка и грамофонче.

Може най ефектните бугинвилея, жасмин за нашите условия трябва да презимуват на закрито, а за киви, повет, роза, тунбергия и акебия е добре да положим грижи за зазимяване.

Сред увивните растения има и много ароматни видове – жасмин, японска лоницера и роза.

Всички катерливи храсти са много бързо растящи и могат да пораснат по няколко метра на година.

Основните грижи при поддръжка на градини с увивни са премахване на прецъфтелите цветове, торене, зазимяване и резитби.

Увехналите цветове се премахват, за да се образуват нови и да имат растенията повече сили за растеж. Вистерията например има огромни месести цветове, които започват да ферментират и миришат неприятно, ако не се премахнат.

Торенето е важно, заради бързия растеж, а за повече цвят е добре да внесем торове с повишено съдържание на калий.

Резитбите не са задължителни за повечето видове, като най общо казано не трябва да оставяме голям брой стебла и режем там, където искаме да запазим формата и размера на растението, а в посоката, която искаме да нараства, подрязваме много рядко и само малка част от клончетата.

Зазимяването на увивните храсти, може да се направи като се затрупат корените или се увият стеблата с зебло или друга дишаща материя / увиването може да се направи само с млади растения /. Друга грижа, която ще помогне на растенията да прекарат зимата е есенно торене с комплексен тор.

Основното приложение на лианите при озеленяване на градини е пускането им по огради фасади перголи и други архитектурни елементи. Те са много ценни, защото внасят цвят и зеленина на места, където другите растения не могат, а освен това много от тях имат пищен цъфтеж и приятен аромат.

Всички статии с етикет декоративни растения.

Върни се на начална страница.

Вечнозелени храсти подходящи за озеленяване на паркове и градини.

Вечнозелените храсти се използват широко при озеленяване на градини. С тях се постига целогодишен ефект, понеже тяхната зеленина се запазва през всички сезони.

листнодекоративни растения, градински цветя, цъфтящи храсти, билки и подправки, почвопокривни храсти, декоративни дървета, увивни храсти, перенни цветя .

На тези снимки ви представихме следните видове храсти: рододендрон, азалия, лоницера, чемшир котонеастер, евонимус, ерика, берберис, хвойна, юка, акуба, сантолина, пираканта, хебе, лигуструм, розмарин, лавандула, илекс, лавровишня, смърч джудже, кълбовидни туи.

Освен че са винаги зелени тези храсти, притежават и други декоративни качества. Повечето имат интересни корони, цветове на листата и разнообразна текстура.

Интересни корони имат юка, клек, туите, лъжекипарисите, хвойните, акуба и джуджевидните форми на някои иглолистни дървесни видове.

Листата на вечнозелените са много разнообразни. Има както иглолистни така и широколистни видове. Може да срещните от най-малките и фини листенца, до големи и назъбени листа. Има много листнодекоративни растения, чийто листа са в много разнообразна цветова гама.  Срещат се много пъстролистни форми на – илекс, лоницера, евонимус, лигуструм, акуба и рододенрон. Хвойни, туи и лъжекипариси може да намерите в златисто и сребристо, сребристи са и лавандулата и сантолината, има даже и червенолистен вечно зелен берберис.

Някои от вечнозелените растения имат изключително ефектен цвят. Безспорно рододендрона, азалията, лавандулата и ериката са едни от най-красивите цъфтящи храсти. Лавровишнята, юката, акубата, сантолината, хебето и котонеастерът също имат обилен и красив цъфтеж, но за по кратко време.

Особено ценни са вечнозелените с интересни плодове, защото те са основния източник на цвят и колорит през студените месеци. Красиви и ярки плодове имат скимия, пираканта, илекс, котонеастер.

Повечето почти всички от споменатите храсти много добре понасят резитбите и от тях се правят живи плетове и подрязани топиарни форми.

На височина може да изберете вечнозелени храсти от 2 -3 метра до 15 – 20 см. Най високи са лавровишня, пираканта, лигуструм, илекс, със средни размери са рододендрон, чемшир, акуба, розмарин, кълбовидна туя, берберис, сърч джудже, юка, розмарин, някои евонимуси и хвойни. Най ниски са ерика, лавандула, лоницера, котонеастер, хебе, сантолина, някои евонимуси и хвойни, бръшлян и др.

Почти всички ще се чувстват добре на лека сянка, слънчеви места предпочитат – берберис, юка, лавандула, розмарин, ерика,  хебе, сантолина и други. Плътна сянка понасят чемшер, евонимус,  илекс, лавровишня. Като цяло всички храсти се развиват добре при разнообразна осветеност.

Обикновено един вид храст има много форми и цветове.  Това прави разнообразието голямо и дава нови възможности за озеленяването на  градини.

Всички статии с етикет декоративни растения.

Върни се на начална страница.

Декоративни дървета използвани за озеленяване на градини.

Декоративните дървета са доминантни сред другите растения в зелените площи При озеленяване на градини с тях се оформя скелета на растителните групи и често се засаждат като акценти в двора.

листнодекоративни растения, градински цветя, цъфтящи храсти, билки и подправки, почвопокривни растения, вечнозелени храсти, увивни храсти, перенни цветя.

Има много видове декоративни дървета, с различни качества. На снимките по горе са показани следните растения:

Индийски люляк, лъжекипариси, палмоволистни явори  / японски клен /,  пъстролистна върба, магнолии, плачещ кедър, див рожков, смърчове ,тисове, лирово дърво, златен дъжд, питомен кестен, червенолистна ябълка и слива, илекс и туя.

Различните дървета условно може да разделим на няколко групи:

Форми с плачещи корони имат – кедър, японска вишна, черница, ябълка, гинко, бреза, ясен, бук, върба и други

Чадъровидни корони имат албиция, ацер палматум, някои видове борове, златен дъжд.

Колоновидни форми имат -тис, туя, кипарис, лъжекипарис

Кълбовидни – тис, туя, лъжекипарис, японска върба

Корони с обилни цветове имат – магнолия, индийски люляк, албиция, лирово дърво, кичести ябълки и вишни, див рожков

Червенолистни форми имат палмоволистен явор, слива, ябълка, албиция

Дървета понасящи резитби и оформяне на короната – туя, лъжекипарис, тис ,илекс , японска върба.

Джуджеведни форми имат – смърч, ела и др.

Всички от изброените декоративни растения са наистина много красиви и са често поставяни като акценти в повечето градини по света.

От дърветата на снимките всички се чувстват добре на слънце и само тиса и илекса се развиват нормално и на сянка. Някои са по деликатни и предпочитат да са на завет.

За да развият декоративните си качества в пълна степен, всички дървета трябва да са добре запасени с вода и хранителни вещества.

Всички статии с етикет декоративни растения.

Върни се на начална страница.

Почвопокривни растения използвани за озеленяване.

Почвопокривните са ниски растения разпростиращи се в плътни групи. Обикновено могат да се размножават с вкореняващи се стебла или с множество издънки. Много от тях са билки, листнодекоративни, цъфтящи храсти или перенни.

листнодекоративни растения, градински цветя, цъфтящи храсти, билки и подправки, декоративни дървета, вечнозелени храсти, увивни храсти, перенни цветя.

На снимките са показани следните почвопокривни растения:

Влачеща роза, семпервивум, флокс, хвойни, много седуми, власатка, рожец , хоста, винка, евонимус, бръшлян, лизимахия, аюга, хойхери, карамфил, пахисандра, котонеастер, хемирокалис

Почвопокривните често се използват в озеленяването на градини на преден план в растителните групи, за укрепване на наклони, те са и подходящи растения за  алпинеуми и скални кътове.

Почвопокривните се размножават много лесно, защото в периферията на храста обикновено има множество вкоренени растения. Разделянето на туфите става най-добре през ранна есен и пролет.

Слънчеви места обичат роза, семпервивум,седум, власатка, карамфил, а  най-плътна сянка издържат хоста, евонимус, брашлян, винка, пахисандра, хемирокалис.

Обикновено повечето почвопокривни, не са взискателни към почвата, но се чувстват добре на рохки и влажни почви.

С тях ефектно може да покрием големи площи, но трябва да ги засаждаме по големи количества, за да покрият бързо и плътно пръстта, като така защитават почвата от ерозия. Площите с засети с тях улесняват поддръжката на градини.

Друго предимство на почвопокривните е, че осигуряват цвят и зеленина, ниско до земята, там където другите растения не могат. Те могат да растат и между камъни с малко количество пръст или на плитки почвени хоризонти / примерно при покривно озеленяване /. Често се използват във все по модерните и ефектни вертикални градини.

Всички статии с етикет декоративни растения.

Върни се на начална страница.

Многогодишни цъфтящи храсти, подходящи за озеленяване на паркове и градини.

Цъфтящите храсти са важен компонент за озеленяване на градини. Повечето са широколистни и цъфтежа им продължава от 3 – 4 седмици до няколко месеца. Техните надземни части се запазват през цялата година и имат гъсто разклонена корона обикновено с много стебла.

листнодекоративни растения, почвопокривни храсти, градински цветя, билки и подправки, декоративни дървета, вечнозелени храсти, увивни растения, перенни цветя.

Разбира се броят на различните видове цъфтящи храсти е много голям и на снимките са представени повечето от най използваните за озеленяване на паркове и градини  у нас:

роза, азалия, рододендрон, спирея, вайгела, потентила, хибискус, форзиция, филаделфус, хиперикум, лавандула, мащерка, флокс, рожец, цитисус, будлея, индийски люляк, хортензия, ерика, керия.

Разнообразието на височини, форми и цветове е голямо, сред тях има листнодекоративни, билки и почво покривни. Най-общо може да ги разделим на високи, средни и ниски, както и на пролетно, лятно и есенно цъфтящи.

По височина цъфтящите храсти могат да бъдат от няколко сантиметра до няколко метра. От показаните растения най ниски са почвопокривните мащерка, флокс, рожец и ерика високи до 10 см, а най високи са филаделфус, хибискус, индийски люляк и будлея достигащи няколко метра.

Сред първите цъфнали растения в градината са форзицията и ериката, по късно през пролетта пищно се окичват, рододендрон, азалия, фрокс, рожец и мащерка, следват лавандула, филаделфус, цитисус, вайгела и хиперикум. По продължително и късно цъфтящи са спирея, потентила, хибискус, будлея, индиийски люляк, хортензия и керия.

Безспорно най- дълго цъфти царицата на цветята – розата. Има някои видове рози които започват да цъфтят през пролетта и спират с падането на първите слани и снегове.

Слънцето е предпочитано от спирея, вайгела, хибискус, лавандула, мащерка, будлея , филаделфус, цитисус, форзиция и керия. Останалите растения от снимките по добре засадете на лека сянка или полусянка.

Важно правило при поддръжка на градини с цъфтящи храсти е да се отстраняват цветовете скоро след увяхването им. Така растенията влагат силите сив нов цъфтеж и растеж, а не в образуване на плодове и семена.

При много от храстите резитбите подобряват вида и формата им, като трябва да режем след прецъфтяване и до средата на лятото. Някои като спирея, потентила, вайгела, подновяват цъфтежа си след резитба, а на розата и хортензията се правят специални резитби. Някои видове пък като рододендрона, азалията, мащерката и флокса не трябва да се режат.

За да подпомогнем цъфтежа на храстите трябва да водим балансирано и редовно торене с допълнително внасяне на калий. Друго важно условие е, те да са добре обезпечени с вода, затова най добре ги поливайте с капково напояване.

Всяко от показаните растения има доста форми и разновидности с много богата цветова гама. Цъфтящите храсти заедно с пирените и едногодишните градински цветя са основен източник  на цвят в градината и двора.

Всички статии с етикет декоративни растения.

Върни се на начална страница.

Използване на билки и подправки като декоративни храсти за озеленяване на градини.

листнодекоративни растения, почвопокривни храсти, градински цветя, цъфтящи храсти, декоративни дървета, вечнозелени храсти, увивни растения, перенни цветя.

Хората използват билките и подправките ежедневно, затова когато озеленяваме градината си е добре да отделим едно кътче и за тях в двора. Повечето билки и подправки освен общо известните си качества притежават и висока декоративна стойност за това често се използват и за озеленяване. И наистина е много хубаво градината да едновременно красива и да можеш да откъснеш от нея пресни подправки.

Обикновено билки  и подправки се отглеждат в специални места отделени за тях или в зеленчуковата градина, а може някои от тях да засадите в алпинеума или скалния кът. Важно е да  знаете на какви места обичат да растат и как се развиват. Билките и подправките са много разнообразни – цъфтящи храсти, перенни, листнодекоративни, едногодишни градински цветя, почвопокривни и други.

Ето и някои многогодишни декоративни храсти, които освен това са и билки или подправки и са ценни за озеленяване на градини: мащерка, лавандула, риган, мента, розмарин, къри, пелин, салвия, смрадлика, здравец, винка, равнец, очеболец, алпийска роза, седум и много други.

Кратки описания и особености на споменатите билки и подправки:

Мащерка – почвопокривно растение с приятен аромат, обича слънчеви места и е не претенциозно към почвата.  Не понася заблатявания и сянка. Има форми със бели ли жълти краища на листата. Много подходящо растение за алпинеум.

Лавандула-  ниско растение със сиви листа и силен аромат. Лавандулата, като повечето билки излъчва фитонициди и прогонва насекомите, често се използва да отблъсква комари  или молци. Тя има същите екологични изисквания като мащерката. Много добре понася резитби, като след прецъфтяване задължително трябва да се изрежат прецъфтелите цветове. След зимата малко си разваля вида, но бързо се възстановява.

Алпийска роза – ниско почвопокривно растение с форма на цвят на разтворена роза и месести листа. Формира множество издънки и така покрива свободните площи. Обича слънце и расте между камъните и се използва в скалните кътове. Известно е с това, че лекува болки в ушите, като изстискате 2- 3 капки сок от месестите му листа. Друго  лечебно почвопокривно растение със същите изисквания и размери е седумът.

Пелин представлява ниско растение със сивкави листа. За озеленяване е ценно заради наситения си сребрист цвят и малките си размери, като се използва в скалните кътове. Обича слънце и почви с лек механичен състав. Същите изисквания и сходни размери и цвят има и кърито.

Очеболец / потентила / нисък храст с обилно цъфтящ през цялата пролет и началото на лятото. Добре понася резитбите и след прецъфтяване се подрязва, след което цъфти на ново. Има растения със жълти, бели, розови, виолетови и други багри цветове.  Обича слънце но понася и леко засенчване, предпочита влажни и богати почви.

Риган – това е многогодишно тревисто растение. Расте на слънце но може да го срещнете и на сянка, непретенциозен е към почвата. През зимата листата и клонките загиват но на пролет избива на ново. Риганът има много декоративни форми, като има форми с жълти и пъстри листа, също се срещат и ниски форми до 5 см.

Равнец – тази билка има сходни изисквания и размери с ригана. Съществуват доста негови декоративни форми, примерно с розови цветове или ниско растящи растения. Цъфти със съцветие сенник, като покрива плътно с цвят цялата площ, на която расте.

Розмарин – той е много ценна подправка със силен аромат. Розмарина е и ценно растение за озеленяването, защото добре понася резитби и има интересна текстура на короната. Той е топлолюбиво растение и трябва да се защитава през зимата в по студените райони на страната. Това става като се затрупва с торф или листа или пък се внася на закрито. Обича слънцето и отцедливи почви, като и най-добре да го засадите на завет. Има няколко негови форми, като най-интересната е каскадната, със провиснали надолу клони.

Сасънка / анемония / – това горско и лековито растение има красиви деликатни цветове и листа. Вирее добре на  полусянка и влажни почви. Наземната част отмира през зимния сезон, а на пролет бързо израства и  цъфти. Има растения с бели, червени, сини и други цветове.

Мента – тревисто растение със силно ароматни листа. Среща се на влажни и полу сенчести места. През зимата надземните части отмират и на пролет на ново избуяват. Има интересни форми със сиви и пъстри листа.

Смрадлика / тетра / – тя е висок листопаден храст, със силно противо гъбично и анти бактериално действие. През есента листата се обагрят в ярко оранжево и червено. Среща се на всякакви почви като обича слънчеви места . Особено ценна и колоритна е нейната червенолистна форма, чийто листа на слънце добиват тъмно червен цвят.

Винка / зимзелен /- вечно зелено почвопокривно растение, с пълзящи по земята стебла. Расте много бързо, обича сянка, където формира плътни групи и предпочита влажни почви. Цъфти в бяло или синьо. Има множество декоративни форми, с малки и големи, пъстри и зелени  листа.

Здравецът е популярно растение което обича сенчести и влажни места. Листата излизат от удебелени стебла полегнали върху земята. Те са пълни със резервни хранителни вещества и е достатъчно само леко да ги заровите в почвата, да им осигурите влага и се прихващат. Здравецът е ценен, защото расте там, където малко други растения могат да виреят. Друго лечебно растение, което може да вирее на сянка е бръшлянът.

Божур – това е широко известно градинско растение, но в същото време е и силна билка. При по големи концентрации даже е отровно. Някои лечители го използват в борбата с раковите заболявания. Има страшно много форми и цветове на това красиво цвете. Неговите едри и красиви цветове се открояват в цветната градина.

Салвия / градински чай / – тя е друга интересна подправка, която изглежда чудесно в градината. Тя е нисък храст с много силен аромат и елипсовидни листа. Обича полусянка и влажна почва. Има различни форми на салвията с пъстри, зелени, жълти и сиви листа. Салвията е характерна подправка в италианската кухня.

В градината често може да срещнете още доста лековити и полезни растения разделени в следните групи:

Дървета – акация, бор, хвойна, дъб, липа, орех, бреза, бъз, бяла върба, мура, дрян, конски кестен, черница
Градински цветя –  невен, роза, ружа, иглика, теменужка, лилиум, ирис, карамфил, турта, момина сълза, шибой, вербена
Подправки за зеленчуковата градина – босилек, копър, магданоз, целина, джоджен, чубрица, маточина.
Плевели- глухарче, жиловлек, киселец, коприва, бъзак, хвощ, великденче, подбел, репей, детелина, лайка, овчарска торбичка , синя злъчка.

Всички статии с етикет декоративни растения.

Върни се на начална страница.

Източници на снимките:

http://www.finegardening.com/

http://www.lyndegreenhouse.com/index.cfm/fuseaction/home.home/index.htm

http://www.about-garden.com/en/

http://www.calfloranursery.com/pages_plants/pages_o/orimajbetrol.html

http://www.vashsad.ua/landscape-design/architecture/articles/show/231/

http://en.wikipedia.org

http://www.gardensandplants.com/uk/plant.aspx?plant_id=3131

http://www.gardenworldimages.com/Details.aspx?ID=163137&TypeID=1

http://www.botanic.jp/plants-sa/germac.htm

поддръжка на градини 2010

Видове кедри и използването им при озеленяване на градини.

Кедъра е често използвано дърво за озеленяване на  паркове и градини. Може да го срещнете в много дворове у нас, а също и в повечето средновековни  дворци и градини в западна Европа.

Кедрите са  големи вечнозелени дървета достигащи до 50 м височина. Всички видове от рода са издържливи и  дълговечни, някои достигат над 3000 години.

Характерно за всички видове кедър е че игличките им са разположени на скъсени клонки / като пънчета /, от които излизат по 15 – 25 иглички. Така листата изглеждат като туфички на клонките, те се задържат няколко години след което опадат.

Шишарките са яйцевидни и стоят изправени пак скъсени клонки. Те са гладки и много приличат и по размер и по форма на яйце. Узряват за около 3 години, след което се разпадат докато са на клона.

Кедърът създава специфична микро среда като излъчва фитонициди – над една кедрова гора има по малко бактерии от хирургическа зала, освен това кедровите ядки са много полезни и се използват като подправка.

По света има няколко вида, но у нас за озеленяване се използват три и множество техни форми. Това са ливанския, атлаския и хималайския кедър.

Атласки кедър / cedrus atlanitca /– това е най разпространения вид у нас. Той достига височина от 40 м и има коносовидна корона. Характерен негов белег, по който може да го разпознаете от далеч, е че скелетните / дебелите / му клони сключват остър ъгъл със стеблото. Листата са дълги 25 мм, тъмнозелени, четириръбести и бодливи. Шишарките са 5 – 7 ск светло кафяви яйцевидни, като семенните люспи се показват извън шишарката. Те узряват за три години и се разпадат от върха към основата. Кората на стеблото първоначално и тъмно сива и после силно се напуква.

Атластия кедар е не взискателен към почвата, сухо  и студо устойчив и светлолюбив. Родината му е северозападна Африка където расте в планините до  2000 м надморска височина.

За озеленяване на градини е ценен вид, като особено красиви са неговите форми – “glauka “ -сивкави и синьо зелени листа, известната по цял свят  форма“ pendula “ с плачеща корона, “ pyramidalis “ с къси хоризонтални клони образуващи стройна и тясна каносувидна корона.

Хималайски кедър /cedrus deodara / достига до 50 м височина и има коносувидна корона. Характерен негов белег е, че върховете на клонките му са провиснали на долу и така той най лесно може да се различи от другите видове кедри. Листата са сивкави и меки с дължина 3 – 5 см. Шишарките са елипсовидни и по голели  до 12 см. на цвят да червеникаво кафяви и се разпадат на третата година от основата към върха.

За разлика от другите кедри има повърхностна коренова система. Той е по взискателен и не понася преовлажнените, уплътнени и силно варовити почви. Хималайския кедър е по бързорастящ и понася слабо засенчване.  Особено ценни за озеленяването са неговите форми – “aurea” със златисти иглици и  “fastigiata “ и “ pendula “, които са съответно с коносувидни и плачещи корони.

Ливански кедър / Cedrus libanii / – достига 30 – 40 м височина.  Короната му е много оригинална, в зряла възраст тя е чадъровидна като на косо разположени клони са оформени хоризонтални площадки от по тънки клони. Листата са 15 – 35 мм тъмнозелени твърди и бодливи. Шишарките са до 10 см, бъчвовидни, като то горе са плоски. Те узряват на третата година и се разпадат на третата година от върха към основата. Този вид много си прилича с атлаския кедър, като се отличава по формата на короната, по тъмната си кора и по плоската горна част на шишарките.

Той е изключително дълговечен, но по бавнорастящ. И този вид е светлолюбив, понася варовити почви, не е взискателен към богатството на почвите, но не понася заблатяване

За съжаление у нас е по рядко срещан въпреки високите му декоративни качества. Ливанския  кедър също има множество декоративни форми, като най известни са същите като при атлаския кедър.

Заради интересното групиране на игличките и оригиналните корони кедрите са ценни и широко използвани в повечето стилове на озеленяване.

Върни се на начална страница.

Източници на снимките на кедри.

Род – Pinus. Видове борове и техните особености. Използване на борове при озеленяване.

Представителите на род  Бор са широко разпространени особено в северното полукълбо.  Те са предимно дървета и по-рядко храсти. Боровете са вечно зелени растения образуващи специфични скъсени клонки, на които са разположени игличките и се наричат брахибласти. Брахибластите са разположени последователно като снопчета по клонките на бора. Именно по тези снопчета може да различите най лесно бора от другите два вида широко разпространени иглолистни вида в България – ела и смърч.

В зависимост от броя на игличките  в брахибласт , боровете се делят на дву, три и пет иглени. Друго деление на боровете е според броя на прешлените образувани за една година. Страничните пъпки на нарастване са наредени във вид на кръг под връхната пъпка и по този начин образуват един прешлен. В зависимост от броя на прешлените образувани за една година, боровете се делят на образуващи един, два и три прешлена за една година. Повечето борове у нас образуват по един прешлен на година, и така на по младите растения може да се определи възрастта.

Игличките се задържат на клонките от две до пет години – след което отпадат, а шишарките от две до три години. Повечето борове образуват стволова ( с дълбок централен корен) коренова система. Почти всички видове са светлолюбиви, студо и сухоустойчиви, невзискателни са към почвеното богатство и предпочитат почви с лек механичен състав. Почти всички са чувствителни към замърсяването на въздуха.

При поддръжка на градини боровете не изискват специални грижи, освен здраво укрепване след засаждането им. Друго, с което трябва да се съобразяваме, е тяхната светлолюбивост и трябва да избираме внимателно мястото им на засаждане.

По света има около сто вида борове, но у нас има естествено разпространени само няколко и се срещат няколко интродуцирани вида. За озеленяване боровете основно се използват в лесопаркове и за засаждане в масиви, рядко се използват за единични засаждания и като коледни дървета.

Естествено разпространени у нас  са белия и черния бор, бялата и черната мура и клекът. От интродуцираните видове за озеленяването най-интересни са: хималайския бор, веймотовия бор и пинията.

Ето и описанията на някои от най-често използвани за озеленяване видове бор:

Бял бор / pinus silvesttus / – дърво от първа величина и достигащо 40-50м. височина. Младите растения имат конусовидна форма, а старите неправилна – често чадъровидна. При свободно растящи растения, короната заема по- голяма част от височината на растението, а за тези растящи в насаждения, короната е разположена във връхната част поради силното самоокастряне. Кората в млада възраст е жълто оранжева или оранжево червена с тънки неправилни люспи. При стари растения тя остава само така в горната част на стеблото, а в основата е кафеникаво сива и дълбоко напукана. Белият бор е от двуиглените видове, т.е. има по две иглички брахибласт. Игличките са дълги 4-7см., тъмнозелени с полукръгло напречно сечение и усукани една около друга, задържат се от 2-5 години, най- често три. Шишарките са дълги 3- 7см. , в началото са тъмнозелени, узряват за две години, като стават кафяви и се отварят на третата година.

Черен бор / pinus nigra / – той достига до 40-45м. височина. Той много прилича на белия бор и често се среща заедно с него. Разликите с него са, че кората му е по- тъмна, тъмнокафява или почти сивочерна. В основата си е дълбоко напукана, като в горната част на стеблото за разлика от белия бор липсва жълто-оранжевия оттенък на кората. Игличките също са по две в брахибласт, но са по- дълги 5-12см. и се задържат четири – пет и повече години. Шишарките също са по- дълги 5-8 см. В миналото е бил по разпространен от белия бор, но сега се среща ограничено. И двата вида са дълговечни и могат да достигат над 600 години.

Клек / pinus mugo / –  храстовидно растение с полегнали върху земята клони с изправени върхове и достига до височина 10 м., обикновено достига два –три метра. Естественото разпространение е високо в планините на горната граница на гората, като може да се изкачи до 2500м. надморска височина. Короните му са смолисти и много жилави за да могат да издържат студа и тежките снегове. Той също спада към двуиглените борове – има по две иглички в брахибласт, които са разположени гъсто по клоните. Игличките са дълги 3-4см. твърди и тъмнозелени, задържат се по клоните до 10 години. Шишарките му са малки от 2-5 см. в началото виолетови, а после тъмнокафяви. Клекът образува плоска и силно разклонена коренова система, полегналите му върху земята стебла често се вкореняват и образуват нови растения.  Той е изключително бавно растящ, обикновено нараства по 5-6 см. на година. Клека е подходящо растение за класическия алпинеум.

Хималайски бор / pinus excelsa / – петиглен бор достигащ 50 м. височина с конусовидна корона. Кората е тъмносива, първоначално гладка после плочковидно напукана. Игличките са по пет в брахибласт, дълги  10-17см. меки, сивкави и провиснали. Шишарките са 20-30 см. цилиндрични, леко дъговидно извити. Хималайският бор си прилича с други два вида, които се срещат у нас – естествено разпространената  бяла мура и интродуцираният веймутов бор. Различава се от тях по по-дългите иглици и шишарки, както и по сивкавия цвят на игличките. Той е светло и влаголюбив  и не обича варовиковите и сухи месторастения. В родината си Хималаите се изкачва до 4000м. надм. вис. Заради сивкавата си корона и меките си провиснали иглици, той е особено ценен за озеленяване и се използва за единични и групови засаждания.

Пиния / pinus pinea / – дърво достигащо 20м. височина с оригинална чадъровидна корона, образувана от хоризонтални клони с повдигнати нагоре върхове. Тя е разпространена по цялото Средиземноморие и расте само близо до морския бряг. За озеленяване се използва масово във всички средиземноморски страни, а у нас се използва ограничено по нашето Черноморие. Кората й е кафеникава, напукана на дълги дебели плочки. Младите клонки са гъсто покрити с иглички, събрани по две в брахибласт. Те са твърди, сивозелени и дълги 10-15 см. Шишарките са обикновено единично разположени, широко яйцевидни и дълги 10-15 см. и широки до 10см. Тя е светлолюбив и сухоустойчив вид, но трудно понася температури по- ниски от 20 градуса. Пинията е невзискателна към почвите, като се среща на сухи и варовити терени, даже и на крайбрежните пясъци, не понася преовлажнени почви. Заради интересната й корона тя може да бъде акцент при озеленяването на градини, но трябва да се има предвид, че е по- топлолюбив вид.

Има още много видове борове, като освен естествено разпространените и изброените интродуцирани видове,  у нас се срещат още пондероски, джефриев, култеров, алепски и веймотов бор.

Върни се на начална страница.

Източници на снимките:

Снимки за озеленяване – скални кътове, алпинеуми, водни ефекти и поддържани градини през 2011 година.

Тук е представена част от работата ни по озеленяване и поддръжка на градини през 2011 година. Снимките са като на скоро изградени скални кътове, алпинеуми и водни ефекти, така и на градини с няколко годишна поддръжка. Видимата разлика между скоро изградените градини и тези с постоянна поддръжка е, че  в дворовете с редовни грижи растенията са с по големи гладко оформени  и гъсти корони. Важно е да се знае , че именно поддръжката  прави градината красива. Без грижи и най- красивата градина ще загуби много от качествата си, докато редовната поддръжка на градини развива растенията и увеличава техните декоративни качества.

Вижте и наши снимки за озеленяване и поддръжка през 2010 г.

Върни се на начална страница.

Видове градини и стилове озеленяване и ландшафтен дизайн.

Хората са се занимавали с озеленяване още преди хиляди години. Първите свидетелства за ландшафтен дизайн са от древните Египет и Месопотамия. До днешни дни са се развили много стилове в ландшафтната архитектура по целия свят. Невъзможно да представим всички видове градини, затова ще говорим само за някои от стиловете на озеленяване:

озеленяване – формални градини, източник: http://www.flickr.com

Формални градини – този стил на озеленяване се е развил през средновековието в Западна Европа. Характерен е за дворци и големи аристократични сгради, които са озеленени с така наречените партери. В тях присъстват задължително много топиарни форми / форми от подрязани растения / и живи плетове в геометрични линии. Много често формалните градини са съчетани с водни площи и други архитектурни елементи. Друг елемент са цветята, които често са плътно засадени между ниски живи плетове. Растенията най често използвани за озеленяване на формални градини са – чемшир, тис, лъжекипарис и туя. Такива градини може да срещнете в Англия, Франция, Италия и други страни.

озеленяване на градини в пейзажен стил, снимка: http://www.flickr.com

Паркове в пейзажен стил – тук за разлика от формалните градини се избягват правите линии и симетрията. Всичко трябва да е естествено, сякаш създадено от природата. Пейзажния стил е подходящ за озеленяване на по големи зелени площи и е застъпен в ландшафтната архитектура по всички части на света. За градините в този стил са характерни чистите тревни площи и поляни с неправилна форма. По краищата, на които са разположени групи от дървесни и храстови видове. Линиите на пътеките следват части от дъги, като това важи и за градинските площи. Водните огледала са акцент при озеленяването на паркове в пейзажен стил.

озеленяване – цветни градини, източник: http://gardeninggarden.com

Цветна градина – ще ги видите навсякъде има ги и в стара Англия, и в нашия възрожденски двор. Всяка цветна градина, която ще срещнете има свой собствен облик, чар и красота. От тази гледна точка е трудно да говорим за конкретен стил в озеленяването като цветна градина. Общото е, че се набляга на използването на цветя. На едно място са предимно едногодишни, на друго луковични, а на трето предимно пиренни. В кулминацията си на цъфтеж понякога тези градини са изумителни и спиращи дъха. През голяма част от годината, обаче те не са толкова атрактивни. Затова обикновено се засажда и фон от вечнозелени или се използва така нареченото редуване на цъфтежа. Цветните градини са подходящи за озеленяване както на малки дворове така и на големи паркове.

японска градина, източник: http://www.gardenvisit.com/

Японски градини – те са градини изпълнени с хармония и енергия. Японците от дълбока древност са развили свой неповторим усет при озеленяване на градини. Освен това с много грижи и любов те успяват да запазят красотата им за столетия. Има два основни стила на озеленяване в Япония.

Първият е древният или така наречения дзен стил, който се среща в градини и паркове около храмове. При него е характерно съчетанието на скали и инертни материали / мозайка, чакъл и др. /. Целта на тези инертни материали е, чрез различни бразди и моделиране да им се придаде живот и се имитира водата. Градините от този стил са бедни на растения и се набляга на камъните.

Другият основен стил е класическият. Той е много по раздвижен и богат на растения и почти задължителен елемент е водата. При него е запазено съчетанието на скали и чакъл, но градините са обогатени с много цвят и топиарни форми. И при двата стила присъстват дзен мотиви.

китайска градина, източник: http://www.flickr.com/

Китайски градини – и те както и японските са възникнали около древните храмове. В китайската градина няма нищо случайно и всичко е подчинено на законите на фън шуй/ по правилно е да се каже фънг шуй в превод вятър и вода /. Всяка една градина е построена така, че да не може да я обхванеш с поглед от една гледна точка, като така пресъздава същността на живота. Водата е задължителен елемент в озеленяването в Китай, защото се смята, че тя поема негативната енергия. Енергия има и всяко растение в китайската градина, често използвани са бора, клена, божура, китайската хвойна и много билки и подправки. Обикновения китайски двор най-често е обграден от жилищни площи, като на практика той се намира в центъра на къщата.

вертикална градина, източник: http://www.flickr.com/

Вертикални градини – това един много ефектен и рационален начин на озеленяване. За създаването на живи фасади се използва система от модули които се закачат на здрава конструкция по сградата. За дизайна на вертикални градини се използват определени растения с плитка коренова система / суколентни и почвопокривни /. Освен това почвения субстрат трябва да е олекотен и е препоръчително модулите да имат вградена поливна система. С вертикалното озеленяване, без да губите място  постигате впечатляващ ефект.

алпинеуми и скални кътове, източник: http://ecodesign.bg/

Алпинеуми и скални кътове – това са градини много често използвани и у нас. И двата вида представляват съчетание между камъни, чакъл, цветя и вечнозелени. За озеленяване на алпинеуми се използват планински видове растения – мащерка, лавандула, незабравка, алпийска роза, седум, еделвайс, клек, хвойна, бор, смърч и много други. При изграждане на скален кът може да се възползваме и от всякакви градински растения. И алпинеума, и скалния кът чудесно се съчетават с водата и затова при озеленяване често се изграждат заедно с водни ефекти.

Поради различните условия и идеи ландшафт дизайна се е развил и достигнал невероятно разнообразие. Когато се занимавате с озеленяване на градини не е задължително да следвате определен стил, а е най-добре да бъдете себе си.  Съберете колкото може повече идеи и вземете собствено решение, за това може да са  ви полезни и следните сайтове за озеленяване.

Галерия със снимки от различните стилове на озеленяване:

Върни се на начална страница.

Видове от род кипарис – обикновен и аризонски кипариси. Използване на кипарисите в озеленяването на градини.

Кипариси са отглеждани още в дълбока древност в градините на древните, египтяни, перси и гърци. С годините хората са създали стотици форми и сортове. Но основните видове, от които произхождат повечето сортове и които са най-използвани по света и у нас са два – обикновен и аризонски кипарис.

Кипарисите са вечнозелени растения с дребни люсповидни листа прилепнали към клонките. Имат кръгли или яйцевидни шишарки дълги около 1 – 3 см. Различават се от другите родове в тяхното семейство по това, че младите им клонки са гъсто разклонени и насочени в различни посоки. Самите клонки трябва да са кръгли или четириръбести. Кипарисите са с изправени връхни клонки, за разлика от лъжекипарисите, които са с увиснали връхни клонки и с които най-често се бъркат.

Кипарисите достигат 20 -30 м.  и живеят до 250 години. И двата описани вида са светлолюбиви, сухоусточиви и невзискателни към почвата.

Обикновеният кипарис / Cupressus sempervivum / произхожда от средиземноморието – Мала Азия и гръцките острови в Средиземно море. Той расте по изключително каменисти и сухи почви, но е топлолюбив вид и при температури по ниски от 20 градуса измръзват първо младите клонки , а може да загине и цялото растение. За това у нас обикновеният кипарис се използва само в най-топлите райони на страната, или се използва при положение, че се води специален режим на поддръжка на градината / кипарисите се увиват в зебла, мулчират се, торят се балансирано и др /.

Класическата форма на обикновения кипарис е колумнарис тясно конусовидна с тъмно зелен цвят, съставена от почти вертикални притиснати към стеблото клони. Друга форма която трябва да отбележим е хоризонталис, която е с почти хоризонтални или леко повдигнати клонки и широко пирамидална корона.

Обикновените кипариси се ценят високо при озеленяването на градини. Те са използвани  по единично и  в групи с кедри, борове и други дървета във всички средиземноморски страни. Често се засаждат последователно край алеи и край огради за жива стена. Кипариси може да се използват и за създаване на топиарни форми чрез резитби.

Аризонският кипарис / Cupresus arizonica / е другият широко използван за озеленяване вид у нас. Той произхожда както предполагате от Северна Америка. За разлика то тъмно зеления обикновен кипарис е синкаво сив.  Друга разлика е, че понася ниските зимни температури. Аризонският кипарис е изключително бързорастящ и подходящ за резитби.

За озеленяване се използва за алейни засаждания, за живи стени, огради и топиарни форми / най популярни са спиралите и кълбетата от аризонски кипарис /. Сребристият му  цвят на короната разнообразява цветовата гама на градината, а бързият му растеж го прави желан за изграждане на живи плетове.

Съществуват множество форми, между които трябва да се отбележат следните:

Аурея с красиви златисти краища на клонките.
Пендула с плачещи клони
Колумнарис с тясно коловидна корона / като на обикновения кипарис /

За да преживеят зимата у нас кипарисите трябва да се зазимяват като короните им се овързват. Поставете ги на слънчево място с рохкава почва. Поливайте ги редовно за да нарастват, но издържат без проблем засушаването. Те рядко се нападат от вредители и гъби.

Върни се на начална страница.

Вертикална планировка и мястото и при озеленяване на градини. Подпорни стени, алейна мрежа и моделиране на терена.

Вертикалната планировка е първия етап в озеленяването на паркове и дворове. Същността на вертикалното планиране е да се определят всички наклони, стълбища, подпорни стени, площадки, пътеки и подходи. С нея се дават коти на всички характерни точки на проектния терен и се планира начина на преодоляване на денивелацията.

Осъществяването на вертикалната планировка започва след приключване на строителните дейности в двора и някои предварителни дейности като почистване на терена, прокарване на различни комуникации / ток, водопровод, тръби за поливна система, канализация и др./ и изграждане на дренажи.

Подпорни стени.

Ако имаме проектирани подпорни стени те са първото нещо, което трябва да свършим. В случай че с тях ще ограничим достъпа до някоя част от двора е добре да складираме там необходимата почва и други материали. Подпорни стени се използват, когато трябва да преодолеем по голяма денивелация. Но тяхната роля не е само това – една красива подпорна стена е много ефектна част от градината, разпределя двора на функционални зони и озеленена по подходящ начин се превръща в акцент на зелените площи. При използването на подпорни зидове се осигуряват и площи с по хоризонтални повърхности, което ги прави много по функционални. Така подпорната стена, макар за изграждането и да трябват доста средства, е важен елемент от градините. Добре е височината и да бъде по малка и съобразена с размерите на двора. За омекотяване на височината на подпорните стени зад тях се засаждат каскадни храсти, а пред тях може да поставите живи плетове или други растителни групи.

Алейна мрежа.

Следващата стъпка при вертикална планировка е да се изгради алейната мрежа – пътеки, стълбища, площадки, подходи и други. Този етап заедно с озеленяването с декоративни растения са решаващи за разпределението на двора на функционални зони. Площадките / веранди, плочници и други / са зоните с по-интензивно използване. Те трябва да се разположат на подходящи места близо до къщите за зони на голяма активност или в периферията на градините зоните на уединение и покой.

Алеите свързват най-важните точки и осигуряват достъп до живописните кътчета на градината. За алеите и подпорните стени е важно да са съобразени с линиите на терена, за да се избегнат тежките земни и изкопни работи, които може да се окажат най-трудната част при озеленяване на градината.

Пътеките и площадките освен комуникативни функции имат и висока естетическа стойност, поради декоративните качества на материалите и растера на настилките. Може да заложите както на красивите и естествени плочо-пътеки на тревна фуга, така и на сложни растери от декоративни елементи. За растера на настилки от естествени каменни плочи може да следвате две прости правила – не трябва да се събират повече от три фуги в една точка и фугите в края на настилката да сключват ъгъл с ръба и близък до 90 градуса. В настилките трябва да се използват материали близки до облицовките. Не трябва да се използват много материали като един вид трябва да преобладава над останалите.

Разнообразяването на линиите и материалите на пътеките действат подсъзнателно на ритъма на движение.

По тесните пътеки – по-бързо и насочено движение.
По широките – по-бавно движение.
Разполагането на елементите на настилката успоредно на оста на движение указва посоката на движение.
Незначителни промени на оста на движение и разполагането на малки площадки по тях разнообразяват и оживяват дългите алеи.
Плавните и хармонични линии придават пейзажен стил на градината и се препоръчват при алеи от филц и асфалт.

Моделиране на терена.

Моделирането на терена е последната част от вертикалната планировка. При него  трябва да се дадат правилните наклони за добро оттичане на водата, което е една от най-важните части от една вертикална планировка. Трябва да се стремим да изграждаме възможно по гладки и хоризонтални повърхности, но винаги трябва да има наклон. Най-малкия препоръчителен наклон е 6 см. на 10 метра като това е оптически трудно забележимо. Ако искате да имате абсолютно равна поляна с райграс, трябва да имате супер дренаж и перфектна поддръжка на градината и тревния чим.

Друга важна част от моделирането на терена е да се избегнат пропадания и деформации. Това става с валиране и поливане на почвата, може също да изчакате насипаната почва да престои една зима.

Геопластиката / придаване на изкуствен релеф на двора / ще внесе стил в градината ви.

Много ефектен начин да преодолеете денивелация в някоя част от градината е да изградите там скален кът или алпинеум.

Ако приложите някои от тези съвети към вашите идеи и усещане за градини, дворът ви ще е функционален и красив.

Вижте нашите цени за вертикална планировка – алеи, пътеки, доставка на почва.

Идеи за цъфтяща подпорна стена.

Върни се на начална страница.

Повече за характеристиките на почвата и компонентите на почвените смеси.

Почвата е един от факторите с първостепенно значение за декоративните растения. Нейното богатство, въздушен и воден режим силно влияят върху състоянието и растежа на декоративните видове. Най-важните характеристики на почвата са нейните богатство, структура и киселинност. Според тези признаци почвите се делят на следните типове:

Бедни и богати.
Глинести и песъкливи.
Кисели и алкални.

Богатството се определя от съдържанието на хумус. По-богатите почви не винаги са най-подходящите. Структурата също е от решаващо значение, даже за получаване на добър тревен чим от райграс е по-важна от богатството. Глинестите почви принципно са по богати и задържат повече влага, но намаляването на отцедливостта  може да доведе до преовлажняване. При глинести почви се наблюдава и по-лош въздушен режим. Песъкливите пък не са достатъчно богати. Така че идеалната почва, която търсим съдържа по равно пясък и глина. Най-близко до това са някои наносни почви. За околностите на София хумусна почва се доставя от разкривките на пясъчните кариери край река Искър.

Почви с неутрална реакция обикновено са най-подходящи за растителността. Има видове като рододендроните, азалиите, магнолиите и смърча, които обичат кисели почви. Други пък като габъра, бука и бора издържат и алкална реакция на средата.

За нуждите на озеленяването често се налага обогатяване и подобряване на структурата на почвите. Така се получават различни почвени смеси. Основни елементи в тях са:

Торф – той представлява разложени при анаеробни условия мъхове и треви. Неговите предимства са, че е сравнително богат на хранителни вещества, добре задържа влагата, олекотява смесите и е чист от семена на плевелите. Тези качества го правят най честа добавка в почвените смеси. Трябва да се внимава при използването му в чист вид, защото са възможни преовлажнявания. Затова при използването му трябва да се изгражда добър дренаж. Сместа от торф и пясък е много подходяща за засяване на семена и тревни смески. При затревяване тази смес се използва като се покриват тревните семена с няколко милиметра смес.
Тор – органичните торове са много богати на хранителни вещества и са биологично активни. Друго тяхно предимство е , че са бавно разлагащи се и осигуряват хранителни елементи за дълъг период от време. Техен недостатък е, че понякога в тях има семена на плевели и болести. Затова преди използването им може да се третират с препарати. За обогатяване на смесите понякога се използват и синтетичните торове.
Пясък – той се прибавя за подобряване на водния и въздушен режим. Понякога с цел олекотяване на сместа вместо пясък се използва перлит.
Листовка – тя представлява мъртви растителни части, те са преминали процес на компостиране и обеззаразяване. Листовката е добра добавка, защото в нея се съдържат всички необходими за растенията вещества. В много страни компостирането на растителните остатъци от поддръжката на градината става все по-популярно. Получената листовка се връща обратно в зелените площи и се запазва баланса на хранителните вещества.

Най често срещаните почвени смеси са – торопочвени, торфопочвени, тороторфопочвени и др. В озеленяването на градини те намират широко приложение при засаждане на растения, затревяване и засяване на семена.

Върни се на начална страница.

Как да направим тревен чим от райграс с полски цветя или мавританска поляна.

Една тревна площ обикновено се състои от няколко вида треви. Между тях съществува така наречената междувидова конкуренция, която кара всеки вид да заеме различна екологична ниша. Ето защо, за да се изгради гъст тревен килим, от една трева е необходима много висока интензивност на поддръжка на райграса и се използват тревни смески от различни видове. Житните треви  са много конкурентноспособни  и от няколко вида райграс, власатка, агротис и други от тяхното семейство се изграждат елитни тревни площи.

Цветната поляна е мечта на много градинари. Но може ли цветята да издържат на жестоката конкуренция, постоянното косене и отъпкване. Отговорът е да, ако положим правилните грижи. Възможно е броят им да се мени през годините до установяване на равновесие между видовете.

Основно цветята използвани в тревните площи се делят на няколко типа:

ранно цъфтящи
издържащи на постоянни коситби
цветя за мавританска поляна

Ранно цъфтящите са кокиче, минзухар, синчец, мускари и др. Техният период на цъфтеж е преди да започне интензивното косене. Разположете ги на сянка или полу сянка в близост до декоративните растения. За да ги запазите по добре направете първите коситби след началото на април, на по-голяма височина от  7 до 9 см. Към тази група можем да прибавим и нарциса, за който трябва да изнесем първата коситба още назад във времето. Тези видове успяват да цъфнат и да осигурят луковиците с достатъчно енергия за следващата година.

Вторият тип са цветя ниски или устояващи на чести срязвания. Към тях спадат паричката, горската теменужка и игликата. Паричката засейте на слънце, а теменужката и игликата на сянка. Паричката е може би най-популярното цвете подходящо за тревни площи, тя цъфти през целия сезон и успешно се справя с конкуренцията на райграса и другите треви. Другите два вида цъфтят на пролет. Всички са многогодишни  запазващи участието си в тревния килим. Тук бих прибавил и още две растения, които имат и лечебни свойства. Това са глухарчето и жиловлека,  те имат  интересни цветове, но са много агресивни и е възможно да заемат цялата поляна. Затова не ви ги препоръчвам даже често водя борба срещу тях.

Мавританските ливади са поляни със смесени много видове цветя и треви. Те  се характерни с изобилието на цветове през голяма част от активня сезон и много по-ниска степен на поддръжка на тревния чим. Обикновено се косят два пъти в годината в края на пролетта и началото на есента. Височината на косене е около 10 см. и окосените части се оставят да изсъхнат и да опадат семената от тях. Поради слабата интензивност на  поддръжка тревните площи не изглеждат перфектно през целия сезон. Ако се увеличи честотата на косене повечето цветя изчезват и остава предимно райграс. Те трябва да се торят по слабо, защото иначе житните по-бързо може да изместят цветята.

В мавританските поляни се срещат:  лайка, мак, пелин, метличина, теменужки, камбанки, маргарити, ралица, шибой, паричка, иглика, лобелия,  иберис, винка и много други .

За да се увеличи богатството на цветове може да се използват сиви форми на власатката, някои  шарени треви, мечи лук и др.

Когато вече сте изградили тревната площ, при поддръжката на градината избягвайте за всички типове цветя отъпкването, пръскането със селективни препарати и вертикулирането. Поливайте редовно  и подхранвайте умерено.

Върни се на начална страница.

Снимки паркове на градини от Нова Зеландия.

За Нова Зеландия се твърди, че хората живеят по  най природосъобразен начин на живот. И това наистина е така, защото  освен в един два града не може да видите бетонни сгради. Строителството е ниско и основно от дърво, а сградите са вписани в невероятно красивата природа. Този екологичен подход личи и в озеленяването на паркове и градини. Там всеки двор, парк или улица са озеленени по красив и естествен начин, освен това се води и сериозна поддръжка на зелените площи.

Климатът е много по мек от нашия и хората живеят на двора или сред природата, поради което в Нова Зеландия се обръща изключително внимание на ландшафт дизайна. Така освен естествените парковете в пейзажен стил, може да срещнете градини във всякакви стилове на озеленяване. Топлото време позволява използването на тропически видове, което  придава допълнителен екзотичен привкус на тамошния ландшафтен дизайн.

Вижте още снимки за озеленяване и ландшафт дизайн от различни страни по света:

вертикални градини, градини от Франция, градини от Италия, градини от Португалия, градини от Чехия, градини от Япония, градини от Канада, градини от Испания, градини от Англия, градини от Китай, градини от Париж, градини от двореца Шеноносо, градини от  селца от Южна франция

Върни се на начална страница.

източник на снимките на паркове и градини:

Gadrdenvisit.com

http://www.wellington.govt.nz/services/gardens/

http://www.gardenadventures.net/

http://www.heritagepark.co.nz/

http://www.mapleglen.co.nz/

http://www.pbase.com/mapleglen/summer

http://capital.osd.wednet.edu/

Снимки от двореца на Екатерина Медичи на река Шер – Южна Франция.

По долината на река Лоара френските крале са изградили множество замъци с невероятни паркове и градини. Един от тях е Шенонсо, в този замък са живели  Катерина Медичи и нейната конкурентка за кралската любов Диян дьо Поатие. Замъкът е построен над река Шер /върху бивш мост / в близост до вливането и в Лоара. В тази част на Франция може да видите много замъци и селца с красиви паркове и градини.

Сред красивите крайречни гори и двете жени са създали свои декоративни градини. Към замъка има много зелени площи, сред които има цветни градини, лабиринт от жив плет , богато декорирана зеленчукова градина, чисти тревни площи с райграс, канали,  алеи за разходка, едро размерни кедри и редици от чинари с формирани корони.

Може би най ефектни са цветните градини, като в тях има много едногодишни градински цветя, рози на присадка и подрязани и оформени растения. Парковите площи са много добре функционално обособени има представителни зелени  партери, площи прилежащи към винарна и заведения,  производствени цвето и зеленчукови площи и чисти тревни площи. Прави впечатление и високата степен на поддръжка на градините.

Вижте още снимки за озеленяване и ландшафт дизайн от различни страни по света:

Вертикални градини, градини от Франция, градини от Италия, градини от Португалия, градини от Чехия, градини от Япония, градини от Канада, градини от Испания, градини от Англия, градини от Нова Зеландия,  градини от Китай, градини от Париж, градини от  селца от Южна Франция.

Върни се на начална страница.

Петуния – видове и отглеждане в градината.

предишно цвете: незабравка, следващо цвете : калдаръмче.

Виж всички градински цветя.

Петунията е широко използвано растение в озеленяването на паркове и градини. Често ще видите по балконите и терасите разкошните  каскадни петунии. Много използвана е и за озеленяване на зелени площи в градската среда, заради способността и да се разпростира и цъфти обилно с ароматни цветове даже и при суша.  В градината се използва за лехи и за предната част на цветния бордюр.

Преди години петуниите бяха раздърпани растения със скучни розови цветове. Сега разнообразието от багри и размери е голямо, а самите растения са изп­равени, стелещи се, каскадни или пълзящи. Петуниите се пре­върнаха в едни от най-предпочитаните растения за лехи, а разпростиращите се, стелещите се  и каскадни видове се засаждат масово в сандъчета, качета, прозоречни первази и ви­сящи кошници. Почти всички съвременни сортове са първо поколение хибриди с обикновени или кичести цветове, с гладки или къдрави краища на венчелистчетата. Може да са в една, две или много багри, с венчелистчета, подобни на венчелистчетата на карам­филите и с широки бели краища или на ивици за полу­чаване на звездоподобен ефект.

Може да започнете от семена, но ще ви е трудно. По-добре е да купите раз­сад, да го отгледате под стъкло и да го разсадите, ко­гато минат студовете. Пензирайте връхчетата, когато стъблата достигнат 10-15 см височина. Когато купу­вате готови за разсаждане растения, избирайте оне­зи. които още не са започнали да цъфтят. Намалявайте височината на стъблата, които са започнали да се източват и редовно отстранявайте мъртвите цветове.

Петуниите се чуст­ват добре на горещо, но поливайте обилно през сухото лято.Предпазвайте от голи охлюви, а по време на цъфтеж подхранвайте с тор. При глинести почви и преовлажняване се нападат от гъбни болести. Като цяло са ефектни растенията за градината и балкона и са лесни за поддръжка.

МНОГООБРАЗИЕ: Многобройните сортове на П. Хибрида се разделят на четири групи. За разсаждане в лехи се препоръчва групата Мултифлора – височина 15-45 см, цветове (5 см) през юни – септември. Цветовете са дос­та дребни, но са многобройни и издържат на дъжд пове­че от по-едрите. Някои петунии от тази група се разпростират много, стъблата им достигат дъл­жина 60 см.

Петуниите от групата Грандифлора са с по-големи цветове, които достигат дължина 10-12,5 см, но не са толкова многобройни, а и растенията като цяло не са компактни. За големи и кичести петунии с накъдрени венчелистчета изберете Гранд викториас или хармони, те са със стелещи се стъбла и сини или розови цветове с жълти гърла.

В групата Сърфиния са единствените истински стелещи се петунии със стъбла, дълги 1,2 м. Напролет си вземете вкоренени резници (не семена). Багрите са най-различни. Известни сортове са Блу вейн и пурпъл мини, подходящи за засаждане във висящи кошници.

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства, песъчлива. Изберете слънчево място.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена през януари – март.Не е лесно – температурата трябва да е между 21-24 ‘С. Разсадете в края на май.

Върни се на начална страница.

източник на снимките:

http://nature.desktopnexus.com

http://aggie-horticulture.tamu.edu/archives/parsons/98promotions/mayjune/mayjune.html

http://www.madplant.sk/titulka/