Фортисимо – това е лично!

Защо да платим за хамалски услуги?

В наши дни има много хора, които изпитват трудности, с преместване на тежки мебели и вещи. Много от тях биха желали да имат помощник, с чиято помощ да свършат тази нелека работа. Най-добрият вариант, е използването на фирма за хамалски услуги, но потребителите се питат, не е ли много скъпо да си позволят такъв тип съдействие. В следващите редове ще дискутираме, защо е по-разумно да платите на хамали, вместо да се опитвате да премествате дома и офиса си сами.

Какви са предимствата на хамалските услуги?

Ако е дошло време за преместване, е нужно да се снабдите, с подходящите средства за опаковане, няколко здрави момчета и подходящ транспорт. Най-често хората молят свои приятели и близки за помощ, а опаковките и превоза наемат сами. Всичко това е загуба на много време и коства нерви на всеки от вас. Ето защо, е по-добре да се възползвате от хамалски услуги, с чиято помощ получавате необходимите ви неща накуп. Да, това има своята цена, но тя не е чак толкова висока.

Използването на професионални хамали има редица предимства. За начало това са обучени хора, които не се страхуват от носене на тежко. Те имат дълъг опит и знаят, как се върши тази работа. Освен това, с тяхно съдействие ще опаковате добре имуществото си, така че да го подготвите за транспортиране от едно на друго място. Не на последно място ще ви бъдат предоставени товарни коли можещи да поемат товара ви. Водейки се от това, товаро-разтоварачите са правилния избор.

Можем ли да се доверим на хамалите?

При положение, че изберете добра фирма за хамали, можете да сте сигурни, че всичко ще премине нормално. Вие и професионалистите подписвате договор, в който се гарантира сигурното преместване, без надрасквания, счупвания и деформация на вещи или мебелировка. На база това няма от какво да се безпокоите, а просто трябва да изчакате носачите да свършат работата си.

В наши дни има не една или две компании за хамалски услуги. Клиентът може да избере изпълнител спрямо конкретните си нужди. Достатъчно е да влезете в интернет и да прегледате предложенията на хамалите. От този момент нататък, всичко е в ръцете на здравите момчета. 

Хамалски услуги за почистване на мазе в София

Помните ли, как всяко лято си обещавате, че ще разчистите мазето в къщата ви? Това обещание обаче се нарушава, тъй като тази задача е много трудоемка. Не бива обаче да се притеснявате, защото в наши дни има фирми за хамалски услуги, с чиято помощ да почистите мазето или тавана. Повече за този вид професионална помощ, ще прочетете в статията ни.

Защо да наемем хамали за почистване на мазе?

Физическият труд, не се отдава на всеки. Още повече, че има възрастни хора, които не могат да вдигат тежко, заради различни заболявания. Ето защо, ви трябва здрави мъже, за да почистите мазето. В този ред на мисли вижте услугата почистване на мазе в София, тъй като тя може да се окаже безценна за вас. Работата се изпълнява от хамали, а добрите резултати са гарантирани. Да, налага се да отделите средства, но в крайна сметка, ще останете доволни.

Професионалните хамали предлагат, не само чистенето на старите предмети и мебели, но и тяхното извозване до най-близкото сметище. За целта се използват товарни коли и камиони, можещи да поберат повече съдържание. Така отпадъците ще бъдат почистени лесно и бързо.

Добрата новина е, че не се налага да вдигате тежки предмети и да търсите дълго подходящ транспорт. За детайлите ще се погрижи фирмата за хамалски услуги, а вие ще станете свидетели на упорития труд на мъжките момчета, които ще обслужат поръчката ви.

Каква е цената за почистване на мазе в София?

Стигаме до най-важното, а именно цената. Тя се формира, след като се вземат предвид няколко фактора, сред които квадратурата на мазето или тавана, количеството на отпадъците, нуждите от демонтаж на мебели и други. За всичко това, е нужно да информирате фирмата, с която искате да работите. В крайна сметка, ще получите оферта на база дадената информация.

Тук обаче ви съветваме да не се притеснявате за парите. Помислете си, колко труд спестявате, както и разходи за наем на транспорт и гориво. Пакетната услуга идва до вас в завършен вид, без скрити такси и неясни неща. В крайна сметка, получавате чисто, красиво и уютно мазе, което най-накрая можете да обзаведете и използвате за истински важните неща в дома ви.

Няколко думи в обобщение

Лятното почистване на мазе в София, е много по-лесно, ако изберете професионалните хамали, за които писахме по-горе. Не са малко хората, които вече използваха услугата и останаха доволни, а сега е ваш ред да последвате примера им. По-горе ви информирахме, как да се случи това, тъй че се надяваме да сме успели да ви бъдем полезни. Сега е време да завършим статията и да пожелаем на всичките читатели на сайта ни успехи в разчистването на мазетата.

Любопитни факти за металните шкафове

Знаете ли, че металните шкафове, са предпочитани в офисите и училищата? На какво се дължи интереса към тях и какви са причините да бъдат предпочитани от потребителите, ще научите от тази статия, която може би ще представлява интерес за вас. В следващите редове споделяме любопитни факти за шкафовете от метали, така че да получите пълна и точна информация.

Металните шкафове за подходящи за документи

Много собственици на офиси предпочитат метални шкафове за документи и разчитат на тях, за да създадат своите архиви и картотеки. Тези предпочитания лежат на твърда основа, която се свързва за издръжливостта на метала и стоманата. За разлика от дървото или пластмасата, тук потребителят получава по-висока устойчивост на опити за разбиване, атмосферни условия и разяждане от термити. На база това, е нормално тези шкафове да се търсят все повече днес.

Металният шкаф издържа на огън

Огнеупорните шкафове от метал, са добро решение за училищата, където има поставени условия за безопасност. Винаги е възможно да възникне пожар, така че дрехите и вещите на учениците и администрацията, трябва да бъдат защитени. При мебелите от дърво това не е възможно, понеже те изгарят много бързо. Това важи в пълна сила и за пластмасата, която се топи много бързо. В тази връзка най-добре да използвате метални шкафове, защото те ще бъдат ваш верен помощник.

Шкафове от метал подходящи за работилници

Работното място, се нуждае от практично обзавеждане. В работилницата се държат различни инструменти и крепежни елементи, а шкафът е от голямо значение. Металните изделия предоставят сигурен начин за съхранение на всякакви видове работнически пособия. Ето защо, все по-често ги виждаме в различните видове индустриални помещения, фабрики, заводи и цехове.

Правилното решение за вашата градина

Изборът на градински шкафове, трябва да бъде внимателен. Няма по-добро решение от металния шкаф, тъй като той се съпротивлява срещу всякакви атмосферни условия. Ако го поставите в градината, няма да имате проблем с валежите от дъжд и насекомите. Те не могат да проникнат в тази мебел и да навредят на съдържанието. Водейки се от това, са много желани от всички хора.

В обобщение

Металните шкафове имат приложение в офиса, училището, работилницата, гаража, градината и на много други места. Те не са скъпи, а са толкова ценни за ползвателите. По-горе ви посочихме някои любопитни факти, които може би не знаете, а сега искаме да ви пожелаем всичко хубаво!

Бисквитените торти са лесен, бърз и сравнително евтин начин за осигуряване на десерт. Предлагам би обаче да не доближавате котлона, за да бъркате нишесте, а да изпробвате една друга рецепта, която е далеч по-полезна и изисква още по-малко време за приготвяне.

Знам, че идеята за извара в сладкишите ще отблъсне мнозина, но повярвайте ми, никой няма да разпознае този суроватъчен продукт. Така че спокойно можете да казвате, че тортата е с Маскарпоне 😉

Нужните продукти:

2 пакета бисквити тип „Закуска”
350 – 400 грама извара
6 с. л. мед
1 малка кутия заквасена сметана
Около 1/2 кг. пасирани сезонни плодове (в моя случай 4 круши и 2 банана)

Разбъркайте добре сметаната, изварата, меда и пасираните плодове. В по-голяма тава наредете един пласт бисквити. Залейте ги обилно с 1/3 от плънката. Наредете нов ред бисквити, сложете пак от плънката. Наредете последен „блат” бисквити и залейте отгоре със млечно-плодовата смес. Ще стане страхотно ако посипете тортата с настъргани орехи 😉

Тъй като бисквитите не са сиропирани, ще трябва да оставите тортата за поне 2 – 3 часа на студено в хладилника. Да, знам че е неприятно. Да направиш тортата за 10 мин., а да трябва да чакаш часове преди да я опиташ. Добрата новина е, че чакането ще си струва.

ПС: Не се притеснявайте, че сместа ще покафенее неприятно. Меда е естествен консервант, който ще запази свежестта на плодовете.

Приятно похапване!

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: photobucket.com)

В съботния ден срещнах две момчета, облечени в безупречно огладени бели ризи, обути в черни панталони. Крачеха ситно, но енергично. Сектанти. Американци при това. Единият носеше книга с дебели корици. Точно той ме спря и ме заговори на български с натрапчив акцент.

– Здравейте, казвам се Крис. Как е Вашето име? – Стоян.- Приятно ми е, Стоян. Знаете ли, че с молитва можете да подобрите живота на Вас и на Вашето семейство? – Аз съм атеист.- Защо? – Защото мисля и не вярвам във вълшебни приказки.- Приказки? – Magical fairy-tales.- O. А молили ли сте се на Бог? – Извинявайте, но този разговор ми става смешен.- Ако не сте си говорили с Исус, няма как да знаете, че той е истински и съществува. Той отговаря на молитвите. – Приятелю, знаеш ли, че няма нито едно историческо доказателство за съществуването на който и да е персонаж от Новия завет, освен Пилат Понтийски?- Има. – И какво е то?- Библията. – Библията е просто една приказка. Същото е като да се молиш на Дъмбълдор (най-мъдрият герой от романите за „Хари Потър”). Ти молил ли си се на Дъмбълдор?- Не. – Защо?- Защото той е герой от глупав филм. – Не, той е герой от една много интересна книга.- Не, от филм. – Приятелю, много преди да заснемат филма – първо е имало една чудесна книга.- Добре. – Та, след като не си се молил на Дъмбълдор, за да видиш дали ще ти отговори, как можеш да твърдиш, че той не е истински?

(Пауза)

– Не е истински (смее се). Той не може да те докосне душевно. – Как да не може? Знаеш ли колко много плаках когато умря в шестата книга?

(Пауза)

– Ето, виждаш ли? Дъмбълдор и Исус Христос са просто литературни герои. И кой ти каза, че историята за Хари Потър е глупава?- Моите духовни водачи.- Значи ти не можеш да прочетеш книгата сам и да прецениш за себе си дали е хубава или лоша? – Не. Нормите за добро и лошо се определят от Библията и от духовните ни водачи. Какво за теб е добро?- Доброто и лошото са двете страни на една монета. Пък и доброто за теб може да е лошо за мен. – Това не е вярно. Доброто си е добро. Лошото си е лошо. Без изключения. Лошо е да убиеш, откраднеш, излъжеш…- Въобще не съм съгласен. Ето, ако аз застрелям човек. Това лошо ли е? – Да! – А ако този човек е извадил нож и всеки момент ще нападне беззащитно дете? Като го убия не правя ли добрина за детето?- Да! – Е, нали преди малко ми каза, че убийството е лошо. Без изключение.

(Пауза)

– А ти знаеш ли, че след завръщането на Христос всеки ще отговаря пред него за действията и разбиранията си? – Абсолютно всеки ли?- Да, той ще отиде при абсолютно всеки. – И при ескимосите ли?- Да. – И при китайците?- Да. – Ама те не вярват в него!- Това няма значение. – Приятелю, чакате Исус да се завърне 2000 години. Ще чакате още толкова и пак няма да дойде. Това е все едно да очакваш Дъмбълдор да стане от литературния си гроб. Мислете, не вярвайте сляпо на митологични суеверия. Намерете си занимание, което не е базирано на древни приказки. Бъдете наистина полезни.

Тогава Крис ми обърна гръб и си тръгна без да каже нищо. А приятелят му, който стоеше и слушаше разговорът ни отстрани ми подаде ръка и ме стисна толкова силно, все едно искаше да потроши пръстите ми. Погледна ме изпод вежди, казвайки без думи: „Говори си каквото искаш, силата е в нас. Усети ли?”. Американци… прекалили са с вълшебните приказки и с киното.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: ipress.ua)

Джеймс МакНаб е дизайнер от Филаделфия, световно известен заради оригиналните дървени мебели и декорации, които сам изработва. Най-иновативна е колекцията му “City Series”.

Малки дървени скулптури на сгради и небостъргачи образуват картини, дървени глобуси – дори стабилна маса. Самолетен полет се оказва вдъхновителят на тази дървена поредица, съчетаваща добра идея и творческа прецизност.

Маса

Глобус

Пано: Skyline

Колело

Картина

fortisimo.eu, снимки mcnabbstudio.com

Господин президент, разбирам, че не Ви е леко. Посребрялата Ви коса говори за много тежко бреме. Да Ви кажа, не че не е такова, но много от колегите Ви внушиха и вмениха огромната отговорност.

Не че не е такава, но не се тревожете, българските политици ще Ви гледат сеира, докато се давите, даже и ще Ви натиснат главата.

Господин служебен министър-председател, разбирам, че си поставяте големи цели, но Вие и екипът Ви сте само за 60 дни. А и според Конституцията имате ограничени права. Ако зависи от мен ще Ви оставя да управлявате малко повече.

Господа (не)управляващи Сидеров, Станишев и др. разбирам, че работата Ви е все да сте против. Но поне един път излезте от клишето.

Вие всички забравихте за снопа с пръчки.

Вие не четете история или не я помните. Забравихте ли, че времето е циклично? Забравихте ли, че когато управниците ни са разделени, идва чужда сила и започва да властва? По-скоро бъдете нащрек, защото „Когато двама се карат, печели трети.”. А вие може и да не знаете кой е този трети.

Господа (не)управляващи спрете да работите за медиите. Забравихте ли, че природата ни е създала с една уста и с по две уши, очи, ръце и крака – сиреч по-малко да говорим, а повече да работим.

Господин Борисов, дълги години показвахте, че сте мачо. Накрая обаче разбихте всякакви представи. Това си е Ваша работа. Но май е време да се погрижите за здравето си.

Господин Станишев, вече много Ви личи. Ама много Ви личи, че Ви липсва властта. Хубаво, ама май е по-добре да излезете в бащинство.

Господа (не)управляващи, не ме интересува пред кого клякате, на кого духате, и чий г.. лижете. Без извинение. Защото и вас отдавна не ви интересува как аз оцелявам.

Вие създадохте професиите безработен и народен представител. Не аз.

Вие създадохте това чудо Здравна каса и болното й отроче клинична пътека. Не аз.

Вие предадохте, продадохте, изнесохте природни и човешки ресурси. Не аз.

Вие превърнахте млади и стари в роби на/по чужди държави. Не аз.

Вие превърнахте правото на глас в проститутка. Не аз.

Вие крещите всеки път за власт. Може би сте мазохисти. Харесва ви да клякате пред всякакви групировки и т.нар. олигарси.

Вие купувате гласове. Но никой не дойде да купи моя глас. А той не струва пари. Той струва добър живот. До колкото зависи от моето съзнание, аз си го давам. Доколкото зависи от моя джоб, аз си го давам. Давам го и на децата си – доколкото мога. И понеже чудесно се справям и без вас, затова съм сигурна, че и вие ще се справите без мен.

На предстоящите избори няма да гласувам. Не желая вече да съм с вас. Няма да ви дам и децата си.

Колеги, четвъртата власт е станала същата като образованието в България. За да се запази работното място, се сътворяват куп глупости. Затова учителят няма вече авторитет, затова и журналистът вече е драскач. Обективната журналистика се е превърнала в старица, агонизираща от раково заболяване. Никой не чете Солженицин.

Уважаеми протестиращи, преди да пометете с метлите където и да е, помислете си дали метете в собствените си домове. Когато протестирате за дадено право, сигурни ли сте, че спазвате и правата на другите? Спомнете си кога за последно спряхте с колата си на пешеходна пътека. Може би когато наблизо е имало полицай, но не и майка с дете.

Искате промяна. Да, клише е – промяната започва отвътре. Много ви моля, не падайте до нивото на господата (не)управляващи.

Спомнете си за снопа с пръчки.

Аз не исках свалянето на правителството и предсрочни избори. Аз исках справедливост. Аз няма да гласувам, защото отказвам да съм част от всичко това. Аз съм променена отвътре отдавна.

За fortisimo.eu – Светла Крумова (снимка: stranichki.com)

Не е нужно да сте пламенни градинари, за да оцените тези японски саксии, създадени от фирмата Metaphys. Порцелановите контейнери приличат на малки домове. Предлагат се в четири разновидности: Alley, Plaza, Tunnel и Zig Zag.

Поставени в композиция – саксиите могат да създадат цял квартал със свежи покриви. Уточнението е, че най-добре в тях изглеждат по-ниски растения.

fortisimo.eu, снимки metaphys.jp

Малкият Иво Георгиев от Шумен е на година и половина. Той е истински герой, който трябва да пребори тежката диагноза „акушерска пареза”.

В началото на януари момчето влезе в медицинската история на България като първото дете, подложено на сложна и продължителна операция, пренасяща здрави мускули на мястото на увредените.

Иво получава травмата си по време на своето трудно естествено раждане. Наблюдаващият бременността лекар на майка му Пенка Дончева пропуснал да забележи, че бебето е твърде голямо и се налага оперативно изваждане. След кошмарната си поява на белия свят Иво остава жив, но със счупена дясна ръчичка. В последствие тя се оказва парализирана заради увредени нерви.

Започва голямото ходене по мъките. Лекари в Плевен, Варна и София се опитват да убедят майката, че трябва да приеме фактите. Лечение нямало. Ръката щяла да остане неподвижна. „Такова е схващането в България. Че това увреждане е за цял живот. Проблемът може да бъде преодолян отчасти само с рехабилитация”, обяснява Пенка.

Зовът за помощ стига до Виена, където борбената майка има роднина медик. Университетски преподавател по пластична неврохирургия преглежда малкия Иво. Констатира, че състоянието му може да се подобри оперативно и отбелязва, че подобни интервенции се правят по света. Докато семейството на момчето се чуди как да събере огромната сума за лечение в чужбина, лекари от австрийската столица насочват майката към български хирург, специализирал при тях.

Това е доктор Маргарита Кътева. През октомври тя установява, че Иво се нуждае от мускулни транспозиции. Здрави мускули се преместват на мястото на увредените. Операцията е изпълнена под микроскоп в института „Пирогов” в началото на януари. По този начин момчето получава шанса да раздвижи първо лакътя, а в последствие – китката и рамото.

Надеждите за възстановяване са големи, не само заради изумителната работа на д-р Кътева, а и заради неуморимата рехабилитаторска помощ на Ивайло Гогов и Елза Жендова. Проблемите по пътя на раздвижването на дясната ръка на Иво обаче не са никак малко. Възстановяването след подобна операция трае между 6 и 12 месеца. На този етап никой не е в състояние да предположи колко още хирургични намеси ще бъдат нужни.

Липсата на информация е основният виновник за забавеното възстановяване на Иво. „Колкото по-рано се извърши тази операция, толкова по-добър е шансът за възстановяване. По тази причина разказвам нашата история – за да разберат и другите майки като мен, че решение има, дори и в България”.

Всеки от нас може да помогне на лъчезарния Иво в трудния път към възстановяването. Всеки един лев в дарителската му сметка е изключително ценен и ще бъде посрещнат със сърдечна благодарност.

МКБ Юнионбанк АД НЦ ФЦ ШуменИво Иванов ГеоргиевIBAN: BG02CBUN91955000468997,BIC: CBUNBGSF.

Благодарим Ви за помощта!

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов

Руската кухня е ненадмината – стане ли въпрос за тестени продукти. Пелмените и пирожките са много популярни, но чебуреките се приготвят по-лесно, по-бързо, а и не отстъпват на вкус.

И най-важното, въпреки че се пържат не попиват мазнина в себе си. Подозирам, че причина за това е водката, която се слага в тестото.

Нужните продукти:

4 чаени чаши брашно (може и малко повече) 1 1/3 чаена чаша вода 1 яйце 1 супена лъжица олио 1 супена лъжица водка 1/2 чаена лъжица сол

За плънката:

1. Запържена леко кайма с лук 2. Картофено пюре (без прясно мляко) със запържен лук 3. Сирене и яйца – смес като за принцеси

Начин на приготвяне:

Тайната на тестото се крие в първите стъпки. Кипнете водата, изсипете я в съда за месене. Бъркайки бавно, прибавете 1 чаена чаша брашно. Нека то се разтвори добре във водата без да се образуват бучки. Оставете да изстине. Едва след това добавете останалото брашно, яйцето, олиото, солта, водката.

Месете докато не получите стегнато тесто, което може да се разточва. Ако е нужно добавете още брашно. Разделете го на топки с размера на дребни ябълки и ги разточете с диаметър от 20 см.

Поставете плънка (по-горе са изброени вариантите) в средата прегънете и запечатайте краищата с рогата на вилицата. Направете още една чебурека и ги сложете да се пържат в загрята мазнина. Съветвам ви да използвате малка тенджера с незалепващо покритие. Пържете от двете страни и поставете чебуреките в чиния, постлана с кухненска хартия, която да попива ненужната мазнина.

От дозата ще излязат 10 – 12 чебуреки. Хубаво ще е да използвате поне две плънки.

Приятного аппетита!

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов

Съдия Искра Онцова от „Съдебен спор”, който гледаме по Нова ТВ всяка неделя всъщност е адвокат по професия. Толкова е свикнала с ролята си на съдия, че вече не я приема само като роля, а гледа на нея съвсем сериозно.

Искра не обича да говори за личния си живот, но прие моята покана да направим интервю с желание и мисля, че малко „открехнахме” вратата на нейния свят…

Нели Русева: Здравейте, адвокат Онцова. Нека започнем с фамилията Ви, откъде идва?

Искра Онцова: Доколкото ми е известно фамилията ми е единствена в България и идва от съседна държава.

Моята прабаба е преселница от Румъния. Преди дълги години се заселила заедно с роднините си в едно село, което се намира близо до река Огоста. Казва се Софрониево и е едно вече пооредяло откъм жители село в Северозападна България.

Нели Русева: Адвокат или съдия Онцова? Моля да обясните Вие, защото аз със сигурност може да объркам…

Искра Онцова: Честно казано, и аз понякога се обърквам. Вчера на улицата някой извика по мен: „Съдия Онцова?” и аз веднага се обърнах. Вече свикнах с ролята си на съдия дотолкова, че в неделния ден не реагирам на друго обръщение :). Слава богу, „раздвоението” на личността ми приключва още в понеделник сутрин, когато поглеждайки в адвокатския си тефтер, с ужас установявам, че и тази седмица съм подредила ангажименти като за 28-часов работен ден.

Нели Русева: Как гледат на вашата известност от екрана колегите Ви прависти – адвокати, съдии? Приемат ли сериозно предаването и случаите, които разглеждате там?

Искра Онцова: При много от срещите ми с колеги или приятели неизменно става дума и за предаването. Обикновено коментираме казуса от правна гледна точка и, разбира се, справедливостта на съдийското решение :).

Моето усещане е, че хората, които ме познават не от екрана, а от ежедневната ми работа, харесват и одобряват това, което правя, и го намират за практически полезно по отношение правната грамотност на българина. Всъщност, с колегите от екипа на „Съдебен спор” имаме точно тази амбиция – да показваме различни реални ситуации от съдебната зала, за да знае човек в сходна ситуация какво да предприеме.

Нели Русева: Така ли се случват нещата в една реална съдебна зала – каквито ги виждаме на екрана?

Искра Онцова: Мисля, че всеки, който е влизал в съдебна зала, би могъл да го потвърди. Разбира се, предаването е изчистено от строги юридически формулировки и скучни процесуални действия. Все пак в неделя по обед всеки би искал да гледа интересно живо предаване, в което има обрати, противоречия, сблъсък между морал и закон, както и доволни и недоволни страни.

Нели Русева: Как като човек приемате факта, че много често правото в съда няма нищо общо с моралното право?

Искра Онцова: Аз не деля нещата по толкова простичък начин и ще Ви кажа защо. Избрала съм правото за своя професия и работейки години наред, нееднократно съм се убеждавала, че това, което е законно, е и морално.

За съжаление, ние, българите, очакваме законът някак си сам да заработи и да вземе нашата страна, но ако може ние през това време да не правим нищо. Като казвам нищо, това ще рече нито да се консултираме с адвокат, нито да му донесем всички необходими документи, нито да му помогнем със събирането на доказателства. И най-вече, да не предприемаме никакви действия, щото той проблемът ще се реши от само себе си. И един слънчев ден, когато съдебният изпълнител звънне на вратата, за да ни опише къщата, ние ЕДВА тогава се сещаме, че преди две години някакъв човек ни е донесъл някакви книжа срещу подпис. Но ние, разбира се, не сме ги чели, защото не сме намерили за нужно.

Ето такива сме ние, българите. Мога да Ви дам още безброй такива примери, но едва ли има смисъл.

Нели Русева: Неотдавна в „Съдебен спор” имаше едно момче с иск към СУ „Климент Охридски”, което дори с непрофесионално око можеш да видиш, че нещо не му е наред. Вие отсъдихте в негова полза делото. Имате ли много такива случаи?

Искра Онцова: Аз не съм отсъдила в негова полза. Аз отсъдих в полза на правото и на това, което пише в закона. Многократно съм имала случаи, в които съм отсъдила в полза на страна, на която нито симпатизирам, нито харесвам. Случаят с момчето, което беше изключено от университета, не прави изключение. Въпреки огромния ми респект към Алма Матер, и въпреки превъзбуденото поведение на момчето в залата на „Съдебен спор”, законът беше на страната на студента, а не на университета.

Нели Русева: Има ли случаи, за които Ви трябва повече време, за да отсъдите правото или по отношение, на които имате съмнения?

Искра Онцова: Не, нямам такива случаи. От позицията на телевизионен съдия мога да Ви кажа, че разбирам напълно защо Темида е сляпа. Повярвайте ми, в неделя в съдебната зала аз съм сляпа за всякакво хленчене, съчувствие и сервилност. Интересуват ме само фактите. И трябва да Ви кажа, че когато събереш фактите, решението идва само. Трябва само да приложиш закона.

Нели Русева: Как попаднахте в телевизията?

Искра Онцова: „Попаднах” не е най-удачната дума. За предаването ме покани главният редактор на „Съдебен спор” Жоро Игнатов, който е моят откривател за телевизионни изяви. Преди повече от пет години, както си седях в една малка стаичка, която тогава ползвах за кантора, телефонът звънна и бях поканена за участие в „Искрено и лично”. Приех светкавично, въпреки че едновременно изпитвах задоволство, любопитство, съмнения, ужас и страх от предстоящата ми първа ТВ изява. За мой късмет (или може би Съдбата има пръст в тази работа?), гост в предаването беше една жена, която имаше необосновани претенции към младо семейство, на което продала жилището си. Дотолкова бях възмутена от тормоза, който беше упражнила върху тези млади хора, и от това, че имаше наглостта да търси и телевизионна изява, че забравих за камерите. Влязох в лют спор с нея до такава степен, че жената заяви, че ще напусне студиото, ако не спра със словесните атаки. Явно Жоро Игнатов беше харесал моя агресивен подход, и ме покани за участие още няколко пъти. По същото време започнаха да ме канят и от други предавания за коментари по разни теми и… ето ме днес телевизионен съдия в неделя :).

Нели Русева: Как избрахте адвокатската професия, има ли наследственост?

Искра Онцова: Нямам адвокати в рода си. Семейството ми също няма познати адвокати, никога като малка не съм имала допирни точки с хора от юридическите среди. Аз самата нямам отговор за себе си защо в далечните години, някъде около осми клас, ми се избистри идеята, че трябва да уча право.

Нели Русева: Ако не беше правото, каква друга по професия щеше да е Искра Онцова?

Искра Онцова: Журналист или актриса. Впрочем, като ученичка свирех на китара и съм сигурна, че голяма част от съучениците ми от Механотехникума във Враца помнят безброй вечери, в които свирех на китара и пеех докато остана без глас. По-късно като студентка играех в една театрална формация във Враца. Така че имам доста артистични дарби, колкото и нескромно да звучи това.

Нели Русева: Тъжна ли е професията на човек, който се занимава с право?

Искра Онцова: На тъжен човек ли Ви приличам? Тъжна може да бъде професията на гробаря, мисля си. Всъщност, за някои хора сигурно е тъжно и да се занимават с право. Познавам колеги, за които правото е тежка ангария. Винаги ми е било странно защо продължават да се измъчват, работейки това, за което очевидно не стават.

Аз не мисля за работата си по начина, по който мисли чиновникът или продавачката в магазина, да речем. Аз не изпитвам умора, отегчение, досада от работата си, не си гледам нетърпеливо часовника към края на работния ден. И ще Ви кажа, че и в неделя в студиото съм същата. Вие няма откъде да знаете, че аз, Нана, Жоро и приставът Иво след предаването коментираме надълго и нашироко всичко, което се е случило в студиото, реакциите на участниците, техните емоции, отделни техни реплики, изобщо – всичко, което ни е направило впечатление. Ние не ходим на работа в неделя само, за да си изкараме предаването.

Какво да Ви кажа? Нямам време да съм тъжна. А и няма за какво.

Нели Русева: Сигурно досега като адвокат сте имала много дела. Кое от всички като история Ви е разтърсило най-много?

Искра Онцова: Вероятно всеки един колега с моя опит е имал много дела. Нали това е част от работата ми – да се явявам по дела. Не знам дали някое дело ме е разтърсило по човешки. Повече ме разтърси събитие, свързано с мой клиент. Един понеделник трябваше да пътувам за Пловдив във връзка с твърде нетипично дело. Няма да забравя как, гледайки новините, съобщиха за поредното убийство в София и… името на моя клиент. Изпитах паника, изпаднах в безтегловност, не бях сигурна дали не са казали друго име. Изобщо, все чувства, дето писателите ги описват така красиво в романите, но като ти се случи на живо, е малко по-различно.

Сега, като се замисля, най-разтърсващо ми действат единствено новините, че мой клиент, приятел, роднина, близък е напуснал този хубав, пъстър, цветен свят. Честно казано, за нищо друго не си струва да съм дълбоко разтърсена.

Нели Русева: Помните ли първото си дело?

Искра Онцова: Смътно. Помня обаче ясно, че клиентът нямаше пари да ми плати, и ми донесе 3 кг. сурови наденички, защото работеше в кланица. И понеже нямах кой знае колко пари, за да си купувам често месо, и то в такова количество, бях доволна. Естествено, още същата вечер хонорарът беше изяден с приятели :). От онова време си създадох обичай, който спазвам и до ден днешен – при всеки получен хонорар черпех задължително. Много обичам да си измислям несъществуващи поводи, за които да черпя приятелите си. Доставя ми огромно удоволствие.

Нели Русева: Право на защита имат и най-големите престъпници. Вие отказвате ли защита и на какви хора?

Искра Онцова: Да, отказвам. Големите престъпници имат право на защита, а аз – правото да избера кого да защитавам. На никаква цена не бих се разделила с усещането си за свободен човек, на който му е най-лесно и най-безгрижно да живее съобразно човешките морални ценности и етични норми, които би трябвало да са общовалидни за всички. Да поема защита, която е в дълбоко противоречие с моето „АЗ”, означава да стана престъпник спрямо себе си.

Нели Русева: Във вашата професия има ли го онова усещане, което все още го има в много други – превъзходството и снизхождението на мъжете към жените?

Искра Онцова: Не, в нашата професия има еднакво кадърни мъже и жени, които са великолепни адвокати, съдии, прокурори, следователи.

Нели Русева: Професията Ви е една от най-натоварените, как се разтоварвате: спорт, музика, хоби…?

Искра Онцова: От началото на този сезон тотално сгафих с всякакви опити за разтоварване. Все се успокоявам, че е временно. Ходех на ориенталски танци, тичах в парка, ходех на фитнес, ходех на уроци по италиански, изобщо – „ходех”. За съжаление всичко е в минало време. Е, близко минало, но все пак. За мое успокоение ходя много често на театър, на хубави спектакли и концерти. От време на време успявам да отида и на планина и да кача някой връх с приятели, но не съм доволна от малкото време, което успявам да открадна. Всъщност, причината наистина е временна и леко прозаична – правя голям ремонт на жилището, което наскоро си купих и трябва да бачкам здраво, защото майсторите (досущ като адвокатите!) взимат скъпо :).

Нели Русева: Вашият син Симеон е пълнолетен вече, той коя професия избра?

Искра Онцова: За професия не знам още. Симеон е на 19 години, студент по право, първи курс, и на тази възраст морето е до колене, нали знаете? Цялата минала година работи при мен в кантората и се справи повече от добре, но аз не искам да оказвам влияние на избора му. Приятно ми е, че сам избра да кандидатства право, но това е само началото. Ще видим.

Нели Русева: Как прекарвате свободното си време двамата, намирате ли общи занимания?

Искра Онцова: Общи занимания с младеж на 19 години е малко сложно да се намерят. Но когато си идва, много често отиваме в някой хубав ресторант (за предпочитане с добра италианска кухня), вечеряме и си говорим: за университета, за лекциите, приятелите, за момичета, за политика, изобщо за какво ли не. Миналата година ходихме заедно в Юлийските Алпи в Словения. Другото предпочитано общо занимание е да поседим пред компютъра и да погледаме заедно някакви неща, които ни интересуват. Мони има свежо чувство за хумор и е забавен и интелигентен млад човек.

Нели Русева: Всяка неделя Ви гледаме на ТВ екрана, кога почивате?

Искра Онцова: Ами тези дни не почивам, така да се каже, нали вече обясних по-горе защо :(.

Нели Русева: Обичате ли да готвите :)?

Искра Онцова: Чудя се как да отговоря на този въпрос? Едно време, когато имах малко работа и много свободно време обичах да готвя. Сега от толкова дълго не съм готвила, че не помня дали обичам или не обичам. То това не е много похвално, но защо да Ви лъжа, че ме бива в готвенето? Обикновено се храня навън, на ресторант.

Нели Русева: С какво от миналото не можете да се разделите, или гледате единствено напред?

Искра Онцова: Аз съм човек, който се разделя много лесно с хора и спомени. Намирам това за много положителна своя черта и смятам, че тъгата по миналото е губене на време и енергия, която би ти свършила по-добра работа, ако я насочиш към нещо тук и сега. Обикновено гледам да живея най-пълноценно в днешния ден, тъй като само с него разполагам. Миналото е минало, „утре”-то може да не дойде никога.

Нели Русева: Има ли нещо – място, човек, чувство, нещо което много Ви липсва?

Искра Онцова: Има хора, които ми липсват болезнено. Непрежалими, необратимо и невъзвратимо рано отишли си от живота ми. Говоря за обичаните от мен хора, които вече не са на белия свят. Болка, за която няма лек.

Нели Русева: Гласувате ли?

Искра Онцова: Да, задължително.

Нели Русева: Има ли нещо, което не можете да простите?

Искра Онцова: Няма такова нещо. Имам къса памет. Бих простила дори предателство, изневяра, лош жест, зла дума. Животът е кратък. Нужно ли е да се сърдим дълго един на друг?

Нели Русева: В тази връзка, как Ви изглежда днес животът ни в България? Как си обяснявате защо живеем зле?

Искра Онцова: Аз не живея зле и имам обяснение за това. Не винаги съм имала пари, кола, жилище. Но винаги съм знаела какво искам, какво мога и колко и какво бих жертвала от живота си, за да го постигна. Когато нямах никаква работа като адвокат, висях по цял ден в библиотеката на Висшия адвокатски съвет, за да чета, тъй като нямах пари и една книга да си купя. Когато ми възложеха дори малко работа – гледах да я свърша, все едно ще ми платят милиони. Впрочем и сега съм така. За мен няма скъпо и евтино платена работа. Винаги съм си мислила, че и метач по улицата да стана, моята улица ще е най-чистата, с боядисан бордюр, без обрасла трева наоколо. Такава съм си аз и не вярвам да стана друга.

Всъщност, имам обяснение и защо някои хора не живеят добре, и част от него е това, че те не са готови да живеят добре, и не го искат наистина. Очакват да им се случи доброто живеене, но някак с падането на джакпота, а не с усилията на собствената си значима персона.

Нели Русева: Ако само за миг си представим живота напред, каква е Искра след 20 години… как се виждате?

Искра Онцова: Министър на правосъдието, след това – министър- председател :). Може и в обратен ред :).

Нели Русева: Сигурно много неща не знаем за Вас, но какво от жената Искра остава скрито за голямата аудитория? Какво се крие зад вашето сериозно излъчване, отвъд професията…?

Искра Онцова: Е, ако Ви го кажа, то няма да е скрито :). Освен това, хората, които са всеки ден близо до мен, знаят най-добре отговора на този въпрос.

Нели Русева: Пожелайте си нещо за финал…

Искра Онцова: Господи, дай ни здраве – на мен, близките ми, приятелите ми и враговете ми!

За fortisimo.eu – Нели Русева

Изобилието на плодове и зеленчуци на пазара в момента е толкова голямо, че е грехота да не консумираме от пресните витамини. Ще Ви предложа рецепта за витаминозна бомба, особено подходяща преди настъпването на поредната грипна вълна.

Салатата, която от скоро правя почти всеки ден у дома, е с червено цвекло, ябълка и морков.

Трябват ви:

1 средно голямо цвекло,
2 моркова,
1 ябълка.

Те се настъргват в купа. Овкусяват се със сок от лимон, зехтин и магданоз.

При сервирането, за да е по-интересна формата на салатата, може да я натъпчете в чашка и да я обърнете в чинийката. Най-отгоре сложете листенце магданоз.

Цвеклото, колкото и непопулярно да е в България, е изключително полезно. Използва се в борбата с анемията, някои видове рак, грип, прочистване на черния дроб. При първоначална консумация използвайте малко количество цвекло, тъй като може да предизвика дразнене на стомаха и някои неразположения. За предпочитане е да го употребявате в суров вид, защото само така полезните му свойства имат смисъл напълно.

Може да си приготвите и сок от цвекло, който се използва за дезинтоксикация на организма. За да избегнете отново неблагоприятните странични ефекти, е добре да го консумирате в комбинация с други зеленчуци.

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева

Имате малко жилище, което трябва да бъде обзаведено. Но как да успеете да сместите всичко необходимо в него, така че хем да не изглежда претрупано, хем да е уютно и удобно?

Трудна задача, но не и невъзможна. Проблемът е в това, че на малка площ искаме да разположим всекидневна, спалня, кухня и трапезария. Без помещенията да изглеждат ограничени.

Добър вариант за оптимизация на пространството са вградените мебели. Те спестяват място и осигуряват необходимото пространство за поставяне на различни вещи. Особено практични са например леглата, които се прибират в стената. Ъгловите шкафчета и вградени рафтове освен, че са кокетни, също спестяват много място.

Когато една стая е в светли цветове, това създава усещане за простор. Друг трик е да направите подовите настилки навсякъде от еднакъв материал. Така няма да се създава усещане за прекъсване на помещението или стесняване на и без това малките стаи.

Kогато съм обградена от много мебели, не мога да дишам, независимо дали е в малко или голямо жилище. Затова съветът ми е не претрупвайте помещенията с мебели. Изберете най-важните и се лишете от онези, които няма да са Ви необходими. Сигурно сами сте забелязали, че огледалата визуално разширяват помещенията, тъй като разпръскват светлината и отразяват част от стаята.

Ако елиминирате безпорядъка, домът ви, колкото и малък да е той, ще изглежда по-широк и гостоприемен. Почиствайте прозорците често, така че да може да влиза повече естествена светлина. И не забравяйте най- важното, за да е уютен един дом, трябва да има любов в него.

За fortisimo.eu – Кремена Руменова (снимка hobyto.com)

AJORÍ е най-интересният оливерник, който сме виждали досега. Комплектът за овкусяване е с чеснова форма, изработена от студиото photoAlquimia.

Дизайнерите разказват, че са изследвали няколко глави чесън и са останали впечатлени от подредбата на скилидките, разнообразните форми и преливащи се цветове. Вдъхновени от луковото растение те създават оригинален и функционален оливерник, който може да се превърне в истинско бижу на масата. Тук можете да видите видео с цялостния прогрес на проекта.

fortisimo.eu, снимки photoalquimia.com

Доста е злокобно, но вдъхновението за тези обувки идва от птичи череп. Моделът е изработен от холандския моден дизайнер Марика Ратсма и американския архитект Костика Спахо. Орнитолозите ще забележат, че токчетата имитират формата на клюн.

По-интересното е, че моделът се предлага за дигитално принтиране (принтер, който пласт по пласт създава триизмерни обекти във всякаква форма от вещество, подобно на пластмаса). За да се пести материал и за да е по-лека обувката, моделът има доста кухини.

fortisimo.eu, снимки www.mariekaratsma.nl и archinect.com

Една от емблемите на Лондон бе превърната в спортно произведение на изкуството специално за Олимпийските игри, които ще бъдат открити утре. Благодарение на чеха Дейвид Сърни – червен двуетажен автобус от 1957 г. се сдоби с ръце, позволяващи на возилото да „прави” лицеви опори.

Механичната скулптура е снабдена с аудио система, озвучаваща напъните. Прозорците на возилото пък са екрани, на които се прожектират цветни импресии. Нетипичната атракция е изложена пред чешкото олимпийско селце в Айлингтън, Лондон, но може да я видите и тук.

fortisimo.eu, снимка amusemeplease.com

Камините с био етанол са голям еко хит на запад. Те създават атмосфера, могат да топлят през зимата, а и дори да не „горят” служат като украса. Настоящата етанолова камина е шведско производство на компанията Vauni.

Глобосовидната форма не е измислена случайно, тя позволява на огъня да се върти на 360 градуса. Интересното в случая е, че кълбото може да стои директно на земята или да се издига с помощта на сгъваемо краче.

Дизайнер на камината е Маркус Грип, който е създал два модела от чугун и полиран черен гранит. Кой от тях Ви харесва повече?

fortisimo.eu, снимки vauni.com

Още в началото предупреждавам, че това си е трудоемка рецепта. Изисква доста търпение (плюс сериозно цапане и миене), но ако като мен си викнете двама помощници, ще Ви е далеч по-леко. След тежкия труд признавам, че се забавлявах много, а крайният резултат бе уникален.

Концепцията на този кулинарен проект бе да напълним с три плънки големите и цветни макарони Пенне – малко по-гъст сос Болонезе, млечен сос и картофено пюре със запържен лук. А „гората” от изправени макарони да стои върху канапе от картофено пюре.

Идеята за тази вкусотия се роди в моята кулинарна секта. Преди време приготвихме въпросните макарони със сос Болонезе, но той не успя да проникне добре в заострените тръбички. Спомних си, че в Лондон бях ял пълнени макарони с нещо като салата Снежанка. Вдъхновихме се от хрумката, но решихме да усложним рецептата.

Нужните продукти

Картофената плънка и канапето

750 гр. картофи
1/2 пакетче краве масло
Сол
Бял пипер
2 глави лук

За соса Болонезе

150 гр. кайма
1 кутия доматено пюре
1 морков
1 глава лук
2 кисели краставички
Босилек (най-добре пресен)
Сол
Черен пипер

Млечната плънка

250 гр. сирене
1 малка кутийка заквасена сметана
Копър

250 гр. кашкавал

Започнете с варенето на картофите. Обелете ги предварително и ги сложете в подсолена вода. Едва ли е нужно да ви обяснявам как да ги превърнете в пюре. Само по инерция да не вземете да добавите и мляко, че положението ще стане неприятно. При печене – пюрето ще се разтече.

Втора стъпка. Сварете макароните пак в подсолена вода според указанията на опаковката. Понеже са по-големи ще им трябва около 10 мин. варене. Внимавайте обаче да не ги разкашкате. Измийте ги с ледена вода, за да прекратите процеса на готвене.

Нарежете 2 глави лук и ги запържете. Изсипете ги в някой съд, оставете го настрани и се захващайте със соса Болонезе.

Запържете нарязания на дребно лук и морков, прибавете каймата и малко вода. След като течността изври, а каймата вече се е отделила на малки топчета – прибавете и доматеното пюре. Трябва да поври малко, за да се сгъсти, а накрая овкусете със сол, черен пипер и босилек. Тук „сектата” си позволи една волност. 2 нарязани на дребно кисели краставички.

Млечният сос е най-малката ви грижа. Надробете сиренето с вилица, смесете го със сметаната и прибавете копъра. Нищо работа, а?

Направете канапе от картофеното пюре с дебелина около 2 см. в голяма тавичка. С лъжичка пробийте дупка в края на канапето (иначе няма как да го забучите без да начупите тестената тръбичка) и сложете изправен макарон. Редете макароните на редове.

Смесете останалото картофено пюре с изпържения лук и сте готови за пълнене.

Искрено се надявам, че имате работещ шприц, защото ние се мъчихме с найлонови торбички.

Зелените макарони бяха напълнени с млечния сос, белите с Болонезе, а червените с картофеното пюре с лука.

И тъй като всички продукти са вече готови, нужно е леко запичане във фурна на 200 градуса. Не повече от 15 мин. След това поръсете с настъргания кашкавал и върнете тавата в печката. Изключете обаче фурната, защото кашкавалът не бива да се запича, а просто да се разтопи.

Това е! Истинска черешка на тортата. Благодарение на допълнителната топлинна обработка вкусът от всеки сос прониква в макарона и крайният резултат ще предизвика неподправена реакция “Mamma Mia!”.

Бон апети!

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов

Всяка година по същото време пролетта се пълни с един друг живот, с едно друго настроение- това на абитуриентите, които… оттук нататък влизат в живота.

Хубаво е, зареждащо е, вълнуващо е да слушаш виковете им по улиците, да виждаш празничните вечери, развълнуваните приятели и родители. И невероятните абитуриенти.

С група приятели бяхме на мястото, където се събират абитуриентите. Гледахме, обсъждахме, критикувахме май повече. Докато едно от момчетата не каза, че щом сме толкова критични, май вече сме остарели… А дали е така?!

Дни наред в мрежата се качваха и продължават да се качват снимки на абитуриенти. На всякакви абитуриенти, от всички градове и градчета на България. Интересни, смешни, закачливи, усмихнати. Грозни, провокативни, откачени, кичозни, стряскащи.

Признавам, първо се стъписах много от някои, качих ги и аз, все едно да кажа – така не се прави. После обаче се замислих за причините. Защо са такива, откъде се появиха тези деца, какви са техните родители, какво означават техните тоалети?! Това не е ли една част от културата на нашите деца, или липсата на такава?! Много и сложни въпроси. Вярно, че колкото хора на земята, толкова вкусове, но въпреки това. Има някакви граници все пак.

Сетих се и за моята абитуриентска вечер преди хиляда години ;). Бях чепата (и сега съм, но по-малко) и не се давах много на съветите на майка си и нейните приятелки. Слушах и чувах някакви 10 процента, около 50 процента отричах на глас, но стана така, че не изглеждах като палячо. Знам, че поради особености на характера си, не се лакирах, лично аз се гримирах почти незабележимо и малко преди да тръгна от къщи, отидох и се понамокрих навитата на ролки от приятелка на майка ми коса, за да не се чувствам странно. Ами изглеждах си като дете, малко по-кокетно, но все пак като дете…

Много ми се искаше и днешните момичета и момчета да изглеждат като деца на 18-19 години, защото те са деца. Малко по-наконтени, по-официални, малко по-пораснали, малко по-различни, но все пак деца.

Честно казано, в един миг ми стана много мъчно за онези абитуриенти, които приличаха на всичко друго, само не на завършващи млади хора. Не отричам правото на всеки да е различен и оригинален, да е провокативен и уникален, обаче… не и да е смешен, грозен и вулгарен. Някои изглеждаха повече жалко, отколкото комично. Дано са имали хубава, вълнуваща вечер и не са били огорчени от начина, по който изглеждат. Или пък… Все едно. Някой ден ще се научат, дано стане така. Само тази вечер няма да се върне вече.

Добре, че има и от другите, които направо ми напълниха сърцето и очите. Онези, прекрасните, които излъчваха стил и достойнство и които показваха класа. Познавам някои от тях, не лично, но много се гордея с тях. Наистина. Ако понякога изпитвам гордост като българка, това е един от моментите. Когато виждам млади хора със стил, с вкус, с достойнство. Представям си ги напред, с мечтите им и реализирането им и се радвам ;). Знам, че имаме страхотни български деца, и че са много. Знам, че другите с повече късмет също могат да станат такива, ако възрастните се намесват деликатно, но настоятелно, когато трябва.

И щях да забравя – моят фаворит от X-Factor Рафи Бохосян също беше абитуриент тази пролет 😉 Радвам му се много- на енергията, на усмивката, на настроението, на харизмата, с която заразява! На него и на всички други прекрасни млади хора, успех във всичките хубави неща и в изпитанията, които предстоят! Онези, които изглеждаха странно дано сте объркали само тоалета за абитуриентската си…

За fortisimo.eu – Нели Русева

“Eco Perch” е преносима екокъща, създадена от архитектите на Blue Forest. Частите от естествени материали се сглобяват за 5 дни. Красивият дом предлага минимално въздействие на околната среда, и няколко сектора, служещи за кухня, дневна, баня, тоалетна и спалня.

Според създателите на “Eco Perch” в една от тези къщурки могат да живеят до 4-ма души. Архитектите споделят, че проектът им е подходящ за офиси, творчески студия, та дори и класни стаи.

fortisimo.eu, снимки blueforest.com

Майко мила, какво стана? Навръх 14 февруари в предаването на Гала „На кафе” бе даден нагледен урок как правилно се поставя презерватив. Моментално се надигна вълна от възмущения, която преля в пресата и форумите.

Доста активен бе неизвестният за мен дотогава д-р Виктор Костов от също толкова безизвестната организация „Свобода за всеки”. Той определи демонстрацията по сексуално здраве в ефир като „порнография“. Излъчените сцени не само погазвали общоприетите морални норми за това, което трябва да се показва в такова гледано време, но и директно нарушавали Закона за радио и телевизия. Обосновката: чл. 10, ал. 1, т. 6 не допуска излъчване на порнография. Чл. 17, ал. 2 пък гарантира защитата на децата от неблагоприятни предавания, които създават предпоставки за увреждане на физическото, психическото или нравственото здраве на подрастващите.

Рядко си позволявам да бъда цинично краен, но в случая ще го направя. По-лицемерна глупост от думите на д-р Костов и всички пуритани като него не бях чувал. Такива изявления достигат до неподозирани нива на закостенялост и малоумие.

Изтъкват ми чл. 17, който гарантира физическото здраве на децата. Ами, знаете ли, уважаеми д-р Костов – това и презервативът може да го направи. Стига да се използва правилно. Точно това показа предаването „На кафе”.

Децата проявяват своята сексуалност от най-ранна възраст и не се нуждаят от родителски разрешения или обяснения, за да я изследват. Не е нужно да сте родител – просто си спомнете какви сте ги вършили вие като дете. Ако пък имате проблем с паметта, консултирайте се с Фройд. Той добре е описал фазите на детското сексуално развитие.

Интересен е и проблемът с превенцията. Щом знанието как е правилно да поставиш презерватив, за да се предпазиш от полови болести и забременяване, е нещо опасно, то дайте да не споменаваме на хлапетата и за телефон 112. След като обясним при какви спешни случаи могат да го ползват, ние буквално ще им пуснем мухи в главата. Точно както поставянето на кондома, според д-р Костов, предполага секс. Ми, че то детето може да реши да запали нещо, за да провери как работи Центърът за спешни повиквания. Малко вероятно, а? Но ако пък пламне пожар у дома и детето е само – знанието за спешния телефон ще спаси къщата. Другата аналогия сами си я направете.

Родителите сами трябвало да решат кога да запознаят децата си с интимните теми. Твърди д-р Костов. Абе, човече… в кой свят живееш? Детето се запознава със секса и без родителска помощ (това вече го казах). Само че в порно клипчетата, до които често има неограничен достъп, не се показва поставянето на презервативи. Никой не му обяснява детайлите в интимния контакт, а всичко се случва лесно и без засечки. Така че в случая е по-добре компетентен човек да разясни на детето какво е това сексът и как се прави безопасно. Иначе последиците могат да се окажат доста неприятни.

Пък и тези консервативни родители, които си мислят, че отглеждат херувимчета без сексуални трепети, как още не са скочили на учебниците по биология? Ами да! Защо образователната система ще решава вместо тях кога детето им да учи за половите органи и възпроизводството?!

Но да се върнем на презервативите. Излъчването на порнография у нас е разрешено само през нощта, и то с нужната визуална сигнализация. В този ред – нищо чудно д-р Костов да лобира за продажбата на кондоми само след полунощ и то на лица, вече навършили 18 г. Ами, да… Първо, нали презервативите водят до разврат? И второ, върху кутийките им има порнографски графики, които показват правилното им използване. Пази боже да разбереш как се поставят гумичките върху еректирал член.

Скоро очаквам и още нещо. Да се забрани на семейства да отглеждат домашни любимци, преди децата им да станат пълнолетни. Как ще обясниш на детето поведението на едно разгонено куче? Или сексът е проблем само когато касае хората?

Осъзнавам, че хората като д-р Костов са израснали в табута и лъжи. И може би несъзнателно се опитват да преповторят този възпитателен модел. Но отговорът „малък си още” вече не минава. Ако ти, като родител, докторе, не оправдаеш любопитството на децата, те ще потърсят информация от улицата или интернет. И в двата варианта се крие по-голяма опасност от истината, поднесена от компетентни хора. Точно това, което се случи в предаването на Гала.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки science.howstuffworks.com и asklubo.com)

* ерекция – идва от латински и означава „изправен”.

Испанският дизайнер Хектор Дел Амо вярва, че съвсем скоро малки хеликоптери ще се превърнат в обичаен градски транспорт. Той хвърля доста надежди в тази идея. Затова е разработил е концептуален прототип на едноместен хеликоптер, наречен ZERO.

Външният вид на апарата подсказва откъде идва името… Дали в близкото десетилетие тези летателни машини ще се превърнат в обичайна гледка или са по-подходящи за научната фантастика?

fortisimo.eu, снимки behance.net

Аз съм Ани Иванова и реших да се включа в конкурса на fortisimo.eu „Празник на трапезата” с една рецепта, която знам от моя комшийка. Кексът е лесен и вкусен. Надявам се, че ще ви хареса!

Нужните продукти:

4 бр. яйца 1 ч. ч. кисело мляко 1 ч. л. сода 6 – 7 с. л. олио 15 с. л. брашно с връх

За плънката:

100 г натрошено сирене 100 г салам или шунка 50 – 60 г кашкавал на кубчета червен пипер, вегета (на вкус) ким за поръсване

Начин на приготвяне:

Яйцата се разбиват с киселото мляко, в което е разтворена содата. Добавят се останалите продукти. Обърква се добре и се изсипва в намазнена и набрашнена форма за кекс. Поръсва се с ким. Пече се на 200 С до готовност.

Плънката може да се замени с печени чушки, гъби, маслини, кисели краставички и млечна царевица.

За fortisimo.eu – Ани Иванова (уастник в играта „Празник на трапезата”)

Здравейте, за съм Татяна Гьокова и реших да участвам в играта „Празник на трапезата“. Рецептата за питката я научих от една приятелка, която пък я знае от баба си. Дано ви хареса!

Нужните продукти:

• 1.5 кг брашно • 3 яйца • 0,500 л жълта лимонада • 3 с.л. кис. мляко • 1 кубче мая • 4 с.л. захар • 1 с.л, сол • 1 пакетче краве масло

Начин на приготвяне:

Замесва се тесто (като краве маслото и единия жълтък се оставят за намазване). Тестото се бие 100 пъти в масата. След това се оставя 30 мин. да втаса. Нарязва се на 4 части и всяка топка се разточва тънко във формата за пица. Намазва се с разтопено краве масло. Това се прави със всичките топки, като всеки пласт се слага отгоре на предишния и всеки се маже с краве масло.

После се реже както се реже пица, на 8 или 12 парчета и всяко парче се свива като кроасан. Парчетата се подреждат в тава, която се слага върху тенджера с вряща вода и се покрива с кърпа за 30 мин. след това се намазва със жълтъка и се пече на 180 градуса около час.

За fortisimo.eu – Татяна Гьокова (уастник в играта „Празник на трапезата”)

На пръв поглед снимките на Мария Нетсонски изглеждат като приказни снежни пейзажи. Как иначе можем да си обясним заледените палми? Оказва се обаче, че фотосите са си съвсем реални, но все пак има номер. Та какъв е той?

Нидерландският творец използва инфраред технология, която изолира цветовете и дава име на експозицията – IR. Основната идея на Мария е да покаже, че снежното новогодишно настроение е въпрос на настройка и всеки може да го изпита, дори ако живее в пустинята.

fortisimo.eu, снимки bulka.nl

От години искам да си направя Рататуи, същото като в невероятния анимационен филм на Pixar. Е, случи се, макар и със закъснение. Да се изясним от началото – симпатичният плъх в лентата се казва Реми, не Рататуи.

Странната думичка назовава популярна френска манджа със зеленчуци, която прилича на нашия селски гювеч. Но тази от филма е модифицирана от известния горме готвач Томас Келър, за да изглежда възможно най-апетитно.

Оказа се, че не е чак толкова трудно да си приготвиш Рататуи. Използвах като основа рецептата от анимацията, проверих и още няколко оригинални френски рецепти. След това обиколих три магазина, за да открия всички съставки (просто нямах късмет, иначе продуктите са достъпни). После се забавлявах с приятели, докато редих зеленчуковата спирала. Оказа се евтина и вкусна манджа, която ще бъде все по-подходяща за вечеря с идването на лятото.

Ако прочетете този текст – ще спестите частта с проучването и директно ще преминете към приготвянето.

Има толкова много различни рецепти за Рататуи. Някои разновидности се варят, други се пекат. Общото между всички тях е, че в зеленчуковия гювеч не се слагат месо и картофи. От друга страна – готовото ястие е идеална гарнитура за всякаква мръвка, просто не бива да ги печете заедно.

И понеже няма как да осигурим всички продукти за оригиналната филмова рецепта, предприех две волности. У нас не се продават жълти тиквички, така че ги замених с червен лук и пипер (тези съставки присъстват в повечето рецепти за Рататуи). Трябват ви още 2 малки патладжана (син домат), 2 тиквички, 4 – 5 домата, 2 глави червен лук и 2 пиперки (или чушки, както им казват в южната част на страната). Гледайте диаметърът на всички зеленчуци да е горе-долу еднакъв – тук гоним не само вкус, а и визия.

Измийте зеленчуците и ги нарежете на тънки шайби. Колкото по-тънки – толкова по-добре. Ако имате V-образно ренде, то ще ви е от изключителна помощ. Накиснете резените патладжан в подсолена вода за около 20 – 30 минути, след което ги изплакнете добре.

Намерете си кръгла тава. Покрийте дъното й с доматено пюре, добавете и малко растителна мазнина (по желание можете да сложите и няколко скилидки нарязан чесън). Време е да започне голямото редене. Стартирайте от най-външната част. Шайба патладжан, тиквичка, домат, лук и пипер. И пак.. шайба патладжан, тиквичка, домат, лук и пипер. Така увийте хубава спирала и завършете в центъра на тавата.

Отгоре поръсете със сол, бял пипер, розмарин и мащерка. Никакви чубрици или червен пипер! Готвим френски специалитет.

Покрийте тавата с фолио и печете на силна фурна час и половина.

Сервирайте с фантазия. Не е лошо да поднесете гювеча с чаша френско Розе и франзела с чеснов сос. Изберете и френски филм за след вечеря. Така ще си гарантирате едно незабравимо приключение с чуждестранен привкус.

Повярвайте ми, удоволствието е проверено и потвърдено.

Бон апети с Рататуи 😉

Необходими продукти: 2 малки патладжана (син домат) 2 тиквички; 4 – 5 домата; 2 глави червен лук; 2 пиперки; 250 мл доматено пюре Щипка сол, бял пипер, розмарин и мащерка

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов

2010 си отиде! Бях си пожелала много неща наум. Не много от тях се случиха наяве, но… още повече неочаквани радости и емоции ми се появиха! Раждах добрини, раздавах усмивки.

Вярвам, че още повече съм предизвикала. Усещах обичта на хората. Имах здравето си. Късметът беше с мен и близките ми, не се страхувах да променям и се променям. Споделях и болка, и радост, и победи, и спадове.

Срещнах нови приятели, още повече заобичах работата си, открих чудесен автор и философия за живота. Работих над себе си и знам как човек може да лети, без да се качва на чужд самолет!

Дотук с метафорите, но знайте, че всяка наша мисъл се превръща в реалност. Затова се усмихвайте и обичайте! Fortisimo.eu е от моята кръвна група. И още един плюс в живота ни! Усмивка? Браво!

Виж още: Бъди добър, мечтай нахално, играй и остави нещата да се случват

Добронамереният душеприказчик на звездите Коко Паносиан разговаря в поредното издание на предаването „Абсолютно“ с един твърде любопитен изпълнител.

Може би не толкова познат в национален план, но обичам от публиката в Шумен. В 10-я град той е известен не само с таланта си, а и с голямото си сърце – Роберт Чапликов!

Коко Паносиан: Здравей, Роберт! Познавам те отдавна, ти си мой приятел и знам, че си много търсещ в нещата, които правиш. Освен, че имаш талант, ти влагаш и много, много труд, развиваш се в различни посоки.

Роберт Чапликов: Така е, много хора, които имат талант, смятат, че това е достатъчно. А всъщност, те очаква и много, много работа. Трябва да се учи непрекъснато. Дори една обикновена естрадна песен да изпееш, трябва много труд. Да я намериш, по текст, музика, интонация, да предадеш настроението, което изразява песента. Спомням си, че когато ходих на едно задгранично турне с операта „Лойн грийн” цялата ми стая беше облепена с текстове. Тя е дълга в оригинал, а освен това е и на немски. Всичко това трябваше да се научи.

Коко Паносиан: Пееш в различни стилове. От евъргрийните на Том Джонс или Хулио Иглесиас през оперетата и операта. Но кое предпочиташ вътрешно?

Роберт Чапликов: Зависи, но като че ли за момента предпочитам повече забавния жанр – евъргрийните и шлагерните песни. По обективни причини, хората не могат много да ходят на опера и оперета, спират ги разстояния, цени на билети, ангажирани са с проблеми. Харесвам евъргрийните защото са много мелодични, имат страхотни текстове и музика. Имам си любима песен на Иглесиас – „Целуни ме”. Тя има невероятен текст и винаги когато я пея, се разчувствам много и се просълзявам.

Коко Паносиан: Доста хора се занимават с музика, но в крайна сметка приемат нещо друго за професия, ти как смяташ, пеенето перспективна професия ли е?

Роберт Чапликов: Така е, много хора смятат, че музикант къща не храни. Но има много хора с други професии, които в крайна сметка избират музиката за професия. Лично аз имам приятели, които са завършили други неща – инженерство, гинекология и други. Нека родителите не спират децата си, ако искат да станат певци. По-добре е да правиш нещата, които харесваш, а не това което не ти е по сърце.

Коко Паносиан: Ти искал ли си да работиш нещо друго?

Роберт Чапликов: Да, аз исках да стана лекар. Лекарската професия е била винаги престижна и високо хуманна, но по времето на комунизма, за да влезеш медицина, освен здраво учене, трябваше да има някой ятак в рода ти, комунист или голямо ходатайстване. Аз нямах такива връзки и така си останах само с добри медицински познания (смее се).

Коко Паносиан: Каква музика никога не би пял?

Роберт Чапликов: Не бих пял чалга. По този въпрос съм категоричен, дори ако стоя пред алтернативата- или пея чалга или ровя по кофите… Дори на въпроси на мои познати дали не бих пропял чалга, съм отговарял доста рязко. Няма шега по този въпрос и не ми се иска да ми го задават защото се дразня.

Коко Паносиан: Би ли имал желание да направиш дует с някой певица?

Роберт Чапликов: Да, защо не? Бих направил дует с Мая Нешкова защото сме приятели и се познаваме много добре. С мъжа й Кирил Икономов също. Та с нея бих направил дует с удоволствие.

Коко Паносиан: Какво би посъветвал младите хора, които сега се захващат с тази професия?

Роберт Чапликов: Ако са решили да се занимават с музика, да не прибързват с нищо, а най-вече със славата. Нека първо поработят здраво, а после всичко ще си дойде на мястото, ако хората те обичат ще станеш известен.

Коко Паносиан: Какви участия имаш сега ?

Роберт Чапликов: Освен участията ми с формацията „Малка серенада” имам и лични участия. Пея и благотворително. Пея и за приятели, ей така, без повод и без хонорар. Пея защото за мен е удоволствие да пея и да веселя хората. Така аз самият съм щастлив.

Коко Паносиан: Аз ти желая здраве още дълги години да пееш с удоволствие и да бъдеш щастлив. Ти искаш ли да поздравиш някого, да пожелаеш нещо на някого?

Роберт Чапликов: Искам да поздравя всички слушатели на „Форте“ радио и всички шуменци. Да са здрави, да имат повече кураж да правят нещата, които обичат и да преминат успешно през поредната криза за България с достойнство и вяра.

За fortisimo.eu интервюто адаптира Нели Русева

Наближава 8-ми март и аз, разбира се, си мисля за подаръци. Но не за това какво аз ще подаря, а този път – какво ще получа. Спомням си рисунки, гривни, сърчица, които съм получавала, изработени от децата ми. Пазя картичките с техните снимки от всеки празник на мама.

Изключителна радост обаче ми донесе един диск, който получих миналата година от дъщеря ми, изработен с помощта на нейната учителка в първи клас. Диск с музика, цветя и пожелания, който завършваше с усмихнатата снимка на моето слънчице. Сетих се за този много специален подарък, когато миналата седмица видях група дечица пред звукозаписното студио на „Форте” радио.

Те записаха диск с песни. Познайте по какъв повод? За празника на мама, разбира се. Предвидливите учителки на децата от група „Пчеличка” на ЦДГ №30 „Космонавт” Анна Георгиева, Галена Христова и Янка Лазарова бяха обмислили и планирали нещата така че за празника на мама дискът да е готов.

Днес видях проекта в завършен вид – с обложка, снимки и разбира се изпълненията на 9 песни за мама от звънките гласчета на малките „пчелички”. Усетих и радостта на колегата Сарко Агопян, главен „виновник” за успешния звукозапис. Към диска ще бъдат прибавени текстовете и инструменталните аранжименти на песните, дело на Мирослав Минчев. Така CD-то ще стане подходящо помагало за часовете по музика в детската градина. Но най-ценното на този диск е радостта, която ще достави като подарък на майките на малките славейчета и техните приятели от ЦДГ „Космонавт”.

За читателите на fortisimo.eu си позволихме да надникнем и в специалното послание на дечицата към техните майки, подготвено с помощта на учителката Анна Георгиева:

„Всяка година, щом запеят капчуците, под стрехите и от шубраците полъхне омайния аромат на горска теменуга идва най-красивият празник – 8-ми март – празника на жената и майката. Днес ще трепнат хиляди майчини сърца.Днес ще се протегнат хиляди детски ръчички към милата, скъпата и нежна мама.

Мама – това е нещо топло, мило! Мама – един скъп образ, две протегнати ръце, две ласкави очи!”

Децата от група „Пчеличка” при ЦДГ 30 „Космонавт” поздравяват своите майки с цвете и песен и им пожелават здраве и много усмивки.

Екипът на „Фортисимо” се надява този 8-ми март да бъде много специален за майките на децата от ЦДГ „Космонавт”!

Ще чуете изпълненията на малките „пчелички” на самия празник и в ефира на „Форте” радио!

За fortisimo.eu – Мина Денева

Понякога се чудя колко консервативна мога да бъда в готвенето. Ако имам кайма – ще наготвя пълнени чушки. Ако имам свинско месо – ще метна във фурната сочни пържолки. Ако ми се яде риба – ще купя скумрия и ще я запека на скарата.

Е, реших да пресека тази скучна традиция и да разнообразя малко идеите като този път вместо скумрия взема Пангасиус. Сладководна бяла риба, родината на която е Виетнам.

Ако трябваше да продължа традицията да бъда консервативна щях да я панирам в тиган, но… ще ви предложа една друга рецепта, с която просто ще си оближете пръстите.

Трябва ви едно пакетче от въпросната риба. Най- напред мариновайте парченцата бяло месо в смес от лимонов сок, зехтин, копър, малко сол, черен пипер, а ако имате и стръкче мащерка.

Оставете да престои около един час. След това в тавичка, на дъното на която сте капнали олио или зехтин, разстелете рибата, залейте с бяло вино и малка част от маринатата. Завийте с фолио и сложете за около 30 минути в умерена фурна. Открийте и оставете да се запече до загар на месото.

Рибата сервирайте поръсена със ситно нарязан магданоз и гарнирана със салата. Добър апетит!

Необходими продукти: 1 пакет риба пангасиус | лимонов сок | черен пипер | сол на вкус | зехтин | копър | мащерка

За fortisimo.eu рибата Пангасиус метна във фурната Силвия Терзиева

Ани Владимирова е завършила психология в СУ „Св. Климент Охридски“ и май никога не спира да учи. Работи като детски и като фирмен психолог. Автор е на системи от тестове за различни професионални умения, тренинги за развитие на комуникативни умения и решаване на конфликти.

Позната е на публиката от работата си за телевизионните риалити формати „Биг Брадър“ и „Цената на истината”. Участвала е и в други предавания, сред които емблематичното „Секс игри, ах”. Тази крехка, нежна жена е създател и на първия сайт за он-лайн психологически консултации и терапия – www.e-therapy.bg.

Ани носи очарованието на човек, който помага на другите, защото има нужда да лекува душите на хората. Лично аз останах с впечатлението, че срещу мен стои човек, който анализира, но не съди. Респектира, но не наставлява. И никога не пропуска да каже, че проблемите приличат повече на предизвикателства, отколкото на катастрофи.

Нели Русева: Ани, ти си създател на първия сайт, който дава възможност за психологически консултации и терапия он-лайн. Разкажи ни повече за сайта – за кого е предназначен и всеки ли може да го използва?

Ани Владимирова: Сайтът работи вече повече от шест години и има над 8 000 потребители. Обслужваме го цял екип хора – оперативни психолози и програмисти. Хубавото е, че човек получава помощ, без да мръдне от дома си, а знаем колко трудно е да се вдигнеш до София, да запазваш часове… Работим и с българи в чужбина, за които е много по-лесно да споделят с български психолог, на български… Да не говорим за тийнейджърите и учениците, които трудно се доверяват на специалист. Анонимността на всички тези хора, сигурността в доверителния режим са условията за тяхната искреност. Бариерите падат много по-бързо, отколкото в кабинета, пред погледа на чуждия човек… Нямаш идея колко облекчаващо е за човека от малко населено място да сподели без страх, че е хомосексуален, взема наркотици или пък няма деца и страда от отношението на роднини или съседи… Даваме консултации за всичко от областта на психологическата проблематика. Имаме контакт с лекари и психиатри – ако се окаже, че трябва и лекарствена терапия. Клиентите ни са обезпечени и за най-трудните решения. Нашата работа е да ги насочваме в правилната посока.

Нели Русева: Ти казваш, че „повечето хора днес живеят на ръба на психическата и физическата си издръжливост”, а това води до психосоматични разстройства. Какво най-често разбива психиката?

Ани Владимирова: Психиката се разбива както от внезапни събития, така и от хронични страдания, с които мислим, че сме свикнали… Още повече, че различните хора имат различен толеранс към трудностите. Това е и вродено, но не бива да разчитаме само на гените и да се успокояваме, че носим на стрес, на бой, на нечовешки натоварвания… За съжаление е много по-лесно да се мине „от другата страна”. Да полудееш няма нищо общо с интелекта, или с физическата издръжливост…

Нели Русева: Как се обяснява това, че когато сме нещастни, е ужасно трудно да променим нещата, да сменим посоката? Кое ни спира?

Ани Владимирова: Приемеш ли, че си „нещастен”, това е равносилно на отказ от правото на щастие! В повечето случаи това не става изведнъж (тук изключвам загубата при смърт, тежките диагнози…) Ако цял живот си гледал тъжни и нещастни родители, ти нямаш модел за щастие. Ако живееш с човек, който ежедневно ти внушава, че не заслужаваш по-добро, ти започваш да вярваш в това. Инерцията е това, което ни пречи да кажем „не” и да сменим посоката.

Нели Русева: Възпитанието или средата, според теб, определят нашия светоглед и отношението към проблемите?

Ани Владимирова: Възпитанието или средата? И двете! Не можем да се парцелираме. През половината си живот несъзнателно попиваме чуждите модели на родителите, а през другата част от живота връщаме ударите на обстоятелствата и съдбата. Не избираш силни или слаби, достойни или не родители да имаш, не избираш времето и мястото, в което да се родиш. Остава ти само да избереш кой да си и как да минеш през живота, и то в рамките на сравнително малко авторство, на фона на независещите от теб променливи.

Нели Русева: Добри родители ли сме ние, българите?

Ани Владимирова: Ние, българите, сме самоотвержени родители. Може би още от кръвния данък е останал тоя убийствен родителски инстинкт. Малко други нации могат до такава степен да се откажат от собствения си живот в името на децата. Но това не им прави особено голяма услуга. Като му звъниш 20 пъти на ден успокояваш себе си, но не го научаваш да е самостоятелно! Като се лишаваш от всичко за детето си, така му показваш модела на нещастия родител, в който и то ще се превърне после! Като го лъжеш, за да му спестиш ядове, му спестяваш и начините за справяне с тия ядове!

За fortisimo.eu разговора с Ани подхвана Нели Русева (Снимки standartnews.com, tiabg.com, narodnodelo.bg)

Очаквайте продължението му скоро!

Да, на това се казва домашен любимец, но в Африка. Колкото и странно да звучи има местни хора в Нигерия, които успяват да опитомят хиени.

Използват ги предимно като кучета пазачи на дворове и къщи. Според тамошните обичаи, само най-силните мъже могат да овладеят дивата сила на една хиена. Да покориш животно е проява на голяма мощ.

Тези африкански кадри могат да спрат нечий дъх, но замислете се, домашните ни кучета някога също са били диви животни.

В Северна Африка пък имат обичай да опитомяват гепарди, които се използват като ловни кучета. В много от случаите огромните котки се разхождат спокойно из домовете на собствениците си.

Кой каза, че дивдядовчани са стиснати хора? Аз пък мисля, че са много гостоприемни. Имах възможност да се уверя в това на тазгодишния сбор на квартала. Домакинята, на която бяхме на гости, ни напълни чиниите догоре и каза: „Който не си изяде порцията, няма да си тръгне от тук!” От нея ми е и следващата рецепта. Тя е за солена торта.

Предварително да ви кажа, че ще се наложи да поизцапате половината си домакински съдове, а тортата вероятно ще свърши за час, но си струва! Необходими са ви 1 пилешко бутче, 1,5 кг картофи, 1-2 моркова, 1 зеленчуково бульонче, 1 пакетче краве масло, кисели краставички, черен пипер, малко нарязан колбас.

Най-напред се сварява пилешкото бутче. Тук да вметна, че е по-добре да бъде охладено, отколкото замразено. И не забравяйте да махнете кожичката.

В същия бульон от пилето се варят обелени и нарязани картофи и морковите. Картофите се смачкват на пюре, като се прибавя и малко от бульона. Към пюрето слагаме 1 пакетче краве масло, нарязаните кисели краставички, морковите, месото, колбаса и черен пипер. Всичко, заедно с пилето, накъсано на парченца, се обърква, слага се в тортена форма и се оставя в хладилника за една нощ.

Цяла нощ, ще си кажете, нямате търпение? Спокойно, ако си налеете една гроздова или червено винце, вечерта ще мине по-бързо, отколкото сте предполагали.

На другия ден престоялата в хладилника смес се намазва с майонеза и отгоре се настъргва кашкавал. Украсата е от моркови, маслини, пипер, а вие може да импровизирате. Отстрани тортата се полепва с нарязан на ситно магданоз.

Така, готовото солено изкушение е чудесно предястие за вашите гости. Ще ви стигне за 6 порции. Или пък само за 4, ако гостите ви са прегладнели, но не им давайте да се нахранят само с това! Все пак ще приготвите и основно ястие, нали?

Ето и необходимите продукти:

1 пилешко бутче,
1,5 кг картофи,
1-2 моркова,
1 зеленчуково бульонче,
1 пакетче краве масло,
кисели краставички,
черен пипер,
малко нарязан колбас.

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева